Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
— Да не сме сбъркали адреса? — удиви се Хари, когато откриха номера, продиктуван им от отдел „Човешки ресурси“.
Пред тях се издигаше внушителна тухлена къща с двоен гараж, старателно подстригана морава и шадраван. Алея, посипана с чакъл, водеше към масивна врата от махагон.
Позвъниха. Отвори момче. На въпроса дали тук живее Ендрю младежът кимна, насочи показалец към гърдите си и закри устата си с длан, за да им покаже, че е ням. После ги отведе зад къщата и посочи малка, схлупена къщурка отвъд великолепната градина. В английските имения в такива постройки живеят градинарите.
— Възнамеряваме да влезем — съобщи Хари, като изговаряше с прекомерно старание всяка дума — сякаш не само говорът, а и слухът на момчето е увреден. — С Ендрю сме… бяхме колеги. Той почина.
Хари размаха във въздуха кожения ключодържател. Младежът погледна объркано връзката, задъхан от шока.
— Снощи издъхна неочаквано.
Момчето постоя пред тях с отпуснати ръце, а очите му се навлажниха. Явно с Ендрю се бяха познавали добре. От колегите научи, че Ендрю е живял тук близо двайсет години, а момчето вероятно бе израснало в господарския дом. Неволно Хари си ги представи: малчуганът и чернокожият мъж играят на топка в градината. Хлапето пада, а мъжът го утешава и му тиква някой долар в ръката да изтича за сладолед и бира. Навярно полицаят от схлупената къщурка му е давал житейски напътствия и му е разправял полусъчинени истории, а когато е поотраснало, момчето вече е умеело да се отнася кавалерски към момичетата и е владеело основните хватки в бокса.
— Не се изразих правилно — поправи се Хари. — С Ендрю бяхме повече от колеги. Бяхме приятели като вас двамата. Ще ни позволиш ли да влезем в дома му?
Младежът премига, стисна устни и кимна.
Хари се прокле наум. „Вземи се в ръце, Хуле, че започваш да звучиш като актьор в сълзлива американска мелодрама.“
С влизането в малкото ергенско жилище най-силно впечатление му направиха редът и чистотата. В спартански мебелираната дневна върху ниската масичка пред портативния телевизор не бяха натрупани вестници, а в кухнята не откри неизмити съдове. В коридора обувките и ботушите стояха строени като по конец с връзките, пъхнати вътре. Този строг порядък му напомни нещо.
В спалнята завариха леглото застлано с безупречно изпънати бели чаршафи, подпъхнати отстрани така, че да образуват процеп. За да се озове под завивките, човек трябваше да приложи акробатически номера. Хари беше намразил тази странна аранжировка от хотелската си стая.
Надникна в банята. На етажерката под огледалото имаше ножче за бръснене и сапун, строени чинно като войници до флакон с афтършейв, паста и четка за зъби и шампоан. Нищо повече. Липсваха всякакви екстравагантни тоалетни принадлежности. Изведнъж на Хари му просветна на какво му напомня педантичната обстановка: на неговия апартамент, след като спря алкохола.
Хари ознаменува новата страница в живота си с простичко упражнение за приучване към дисциплина. То се състоеше в следното: всеки предмет да си има определен рафт или чекмедже и веднага след употреба да бъде връщан на отреденото му място. По онова време Хари не допускаше нито една химикалка да се намира извън предназначената за нея поставка, нито един изгорял бушон в таблото. Освен чисто битовото удобство, което новите му навици създаваха, те носеха и символично значение. Използваше равнището на хаоса като скалата на термометър, за да отчита житейския си напредък в правилната посока или, обратно, кривването по грешен път.
Хари помоли Либи да прегледа съдържанието на гардероба и скрина в спалнята, изчака колегата му да се отдалечи и чак тогава отвори тоалетния шкаф до огледалото в банята. От горните две полички, подредени под права линия, към него сочеха две дузини стерилни еднократни спринцовки — миниатюрен склад за бойни глави.
Не беше изключено, разбира се, Ендрю Кенсингтън да е страдал от диабет и да си е инжектирал инсулин, но Хари не се самозалъгваше. Ако събореха половината къща, щяха да намерят скривалището на дрогата; праха и инструментите за приготовлението му. Но подобно начинание щеше да глътне прекалено много време и беше съвсем излишно, при положение че Хари вече разполагаше с доказателство за подозренията си.
Чингис хан не бе излъгал, твърдейки, че Ендрю е наркоман. След като откриха трупа му в апартамента на Ото Рехтнагел, съмненията на Хари се изпариха. При климат, който налага хората да носят ризи с къс ръкав и тениски, никой полицай не би допуснал да се разхожда с ръка, надупчена от спринцовки. Затова зависимият би инжектирал наркотика на място, където убожданията не се забелязват толкова лесно. Например, от задната страна на прасеца. След като надигна крачолите му, Хари откри подозрителните признаци по прасците и по коленните му ямки.