Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
За себе си Джери добави наум: Освен ако не печелят нещо от това.
Вратите се отвориха и бялата зимна светлина заслепи Джери. Терез се бе промушила под завивките, а Мартин и Матс чакаха навън със скръстени ръце.
— Трети етаж, нали? — попита единият близнак и после посочи Терез. — Не е зле да опитате да вземете детето. Един път беше забавно, но…
Джери помоли великаните да се отдръпнат малко, надвеси се над Терез и зашепна там, където смяташе, че се намира ухото ѝ:
— Хайде, сестричке. Няма страшно. Държа те за ръка.
Минаха няколко секунди и Джери си помисли дали да не носи Терез на ръце, увита в одеялото, но тогава ръката ѝ се показа. Той я хвана, отметна одеялото и я изведе от камионетката.
Терез вървеше с наведена глава, сякаш всеки момент очакваше смъртоносен удар по тила. Такъв не последва и тя погледна крадешком близнаците. Те махнаха в унисон и направиха еднакви физиономии — съвсем като в анимационен филм. Джери се зачуди дали и живеят заедно.
Той поизправи рамене, докато вървяха към входа, тъй като вече нямаше какво да крият — или поне не биваше да изглежда така. Винаги се намираха бдителни очи. А сега просто баща и дъщеря пристигаха в новото си жилище, нищо забележително. Терез обаче се справяше зле с ролята си, а пръстите ѝ се бяха впили като щипци около ръката му.
Тя се отпусна лекичко, като влязоха в миниатюрния асансьор, а щом слязоха на площадката, се заоглежда объркано; не разбираше как се бяха преместили. Джери отключи и остави вратата на апартамента отворена, след което заведе Терез в новата ѝ стая.
— Ще живееш тук — обясни Джери.
Терез направи щателен оглед на съвсем празната стая и Джери добави:
— Естествено, ще има мебели и тем подобни. Ще ти купим легло и…
Терез отиде в ъгъла и седна на пода, подпря брадичка на коленете си — не изглеждаше недоволна от настоящото състояние на стаята. Джери чу трясък и тихо ругаене откъм стълбището и каза:
— Идват с мебелите, затова…
Терез се сви още повече и остана на мястото си, непристъпна. След някоя и друга минута близнаците домъкнаха дивана и Джери ги помоли да го сложат в стаята на Терез. Щеше да спи на него, докато купят легло. Момичето следеше действията на двамата грамадни мъже с широко отворени очи и чупеше пръсти. Близнаците явно се бяха примирили, че няма да успеят да осъществят контакт с Терез, и внасяха вещите в стаята ѝ мълчаливо.
При всяко тяхно влизане Терез поотпускаше хватката около коленете си и когато накрая донесоха двата малки кашона с дрехите ѝ, се изправи на крака.
— Ами, това е — въздъхна Матс, или пък Мартин, и се огледа из жилището с оскъдната мебелировка и ехтящите празни пространства.
Изглежда, търсеше някакви позитивни думи, но не ги намери, затова заключи:
— Ами, това беше.
— Да — съгласи се Джери. — Това беше.
Няколко дни след като се нанесоха в апартамента, Терез получи първата си менструация. Джери седеше пред компютъра и се мъчеше да заработи малко пари, когато Терез дойде от стаята си и изтърси:
— Как се отвори?
Джери беше така погълнат от покера, че не отмести поглед от екрана:
— Какво?
Терез застана до него:
— Излиза навън. Кой го направи?
Джери се сепна, като я видя. След това разбра. И гащите, и фланелата ѝ бяха на червени петна и кръвта се стичаше по левия крак чак до глезена. Терез гледаше омазаните си пръсти — не беше уплашена, само учудена.
Джери се отказа от играта, и без това смяташе да го направи, и излезе от „Парти покер“. Почеса се по главата; не знаеше откъде да започне. Макар да бе решил каква да е официалната версия за връзката му с Терез, сега за първи път се почувства като самотен баща.
— Значи… — запелтечи Джери. — Това се случва. Ще става всеки месец. Ще кървиш така. Отсега нататък.
— Защо?
— Честно казано… не ми е съвсем ясно. Но е защото ставаш възрастна. На всички момичета им се случва това, когато стават възрастни. Кървят няколко дни в месеца.
Терез продължи да се взира в пръстите си, а после погледът ѝ се плъзна към изцапотените дрехи и окървавените крака. Сбърчи чело и попита:
— Какво съм аз?
— В смисъл? Ти си момиче, това ли имаш предвид?
— Още.
— Ами, на тринайсет години си… не знам каква си. Трябва сама да го разбереш.
Терез кимна и се прибра в стаята си. Джери поседя известно време на стола и се чувстваше като пълен загубеняк. Така беше с Терез. Тя приемаше всичко казано, стига да не противоречеше на нещо, чуто по-рано. Той отиде при нея: тя седеше съвсем небрежно на пода и разглеждаше компактдисковете, а кръвта течеше по килима.