Малка звезда

— Сестричке? Сестричке? Няма страшно. Аз съм тук, а те не са лоши, честна дума.

Той напипа ръката ѝ под одеялото и я стисна — жест, немислим допреди седмица.

Носачите свалиха последните кутии и бяха готови да потеглят, но Терез отказа да напусне пашкула си. Джери понечи да стане, тя обаче се вкопчи по-здраво в ръката му и изсъска:

— Стой тук. Стой тук.

Джери премисли всички за и против и се обърна към близнаците:

— Става ли двамата да пътуваме с вас? Тук отзад?

Близнаците свиха рамене, всъщност не било разрешено, ама… Джери схвана накъде бият и каза, че могат да добавят час-два в сметката. И без това се беше оказало по-евтино от очакваното, понеже близнаците работеха толкова бързо.

Джери извади фенерчето от кашона, измъкна още едно одеяло и се уви в него. След като вратите се затвориха и той запали фенера, си помисли, че нещата се бяха наредили доста добре. Така си спестяваха нощното пътуване с такси, с което бе възнамерявал да изведе Терез от Нортелйе, без някой познат да ги забележи.

Като малък и Джери като всички деца фантазираше как ще напусне Нортелйе и след дълги години ще се завърне с гръм и трясък и интервюта на първа страница в местната преса. Отдавна бе изоставил тези мечти и се бе задоволил с бавно мумифициране в самотния си апартамент.

И макар сега да пътуваше в тъмна камионетка като крадец в нощта, поне най-сетне се бе освободил. За добро или за лошо? Трудно беше да се каже, но когато колата потегли и Джери се опита да си представи местата, откъдето минаваха, изпита леко вълнение. Беше на път. Най-сетне.

След около четвърт час Терез се осмели да се покаже от черупката си. Огледа се из тъмната каросерия и Джери размаха фенерчето, за да ѝ покаже, че нищо не я застрашава. Тя промърмори нещо и той се наведе към нея, за да я чуе сред бръмченето на двигателя.

— Какво казваш?

— Големите — прошепна Терез. — Кога ще направят Мъничка мъртва?

— Ама, сестричке…

Джери се поприближи към нея, но Терез се отдръпна в другия край на дивана. Джери я освети и видя, че е все така ужасена, както беше и горе в апартамента. Угаси фенера, за да не я заслепява, и заговори в мрака:

— Сестричке, цялата тази история с Големите… тя е измислица. Не е вярна. Баща ми я измисли тая глупост, за да… защото не искаше ти да избягаш.

— Лъжеш. Големите имат омраза в главата. И ти го каза.

— Но само за да… майната му. Но никой не иска да те убива. Няма от какво да се страхуваш.

Дълго време стояха мълчаливо в мрака. Звукът от двигателя действаше приспивно и Джери сигурно щеше да се унесе, ако не беше взел да мръзне. Уви се по-плътно с одеялото и се загледа в тънката ивица светлина в луфта под вратите. Усещаното, че е на път, бе заменено от това, че го транспортират — като мебел или като прасе. Доброто му настроение се изпари. Пътуваха толкова дълго, че вече можеше да различи по резонанса на двигателя дали карат по улица с къщи наоколо. Терез продума:

— Големите са добри?

— Не — отсече Джери. — Да не стигаме чак дотам. Не казвам това. Повечето са проклети дяволи, стига да им се удаде възможност. Просто се опитвам да ти обясня, че няма да те убият. Нито да те наранят.