Малка звезда

Джери тръгна бавно от метростанцията, като се опитваше да долови духа на мястото. Струваше му се… завършено. Някога сигурно е кипял живот, момчета с шапки на главите са обикаляли напред-назад между триетажните тухлени къщи и са се имали за много модерни, но това е било отдавна. Момчетата бяха окачили шапките и сега си стояха до котката и телевизора.

Джери беше проверил дискусионните страници на различни квартали и един израз му се бе набил на очи, вероятно написан от възрастни хора: тичане по стълбите. Оплакваха се, че постоянно се тичало по стълбите. Джери имаше чувство, че Сведмюра е място, където рядко се тича по стълбите. А това говореше достатъчно.

Апартаментът се намираше на последния етаж и трудно можеше да възхити някого. Две спални с изглед към борова горичка, голяма баня с пералня и хол, свързан с кухненски блок. Сто и четирийсет хиляди крони по договор. Брокерът, който го предлагаше на черно, твърдеше, че при последния известен случай на човек, сдобил се с апартамент тук по законовия ред, онзи бил в списъка с чакащи в продължение на дванайсет години.

Дребните — или едри — престъпници, с които Джери бе контактувал през живота си, лесно можеха да се разпознаят като криминални лица на всяка очна ставка, но не и този тип. Изглеждаше толкова спретнат и будещ доверие, че Джери взе да го подозира. Костюм, зализана коса и подкупваща усмивка.

Виж, ако беше някой хулиган с анцуг и златен ланец, на Джери щеше да му бъде по-лесно да се раздели с петдесетте хиляди, които беше взел със себе си и които онзи му поиска като депозит. Сега обаче отказваше да плати повече от двайсет и пет. Брокерът пусна в действие пълната програма: фалшивата размяна, която трябвало да се направи, документите, които трябвало да се подготвят, и тъй нататък; но Джери не отстъпи.