Първите седем
- Автор: Петров Боян
- Язык: болгарский
- Жанр: Путешествия и география
Электронная книга - «Първите седем». Краткое содержание книги:
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7x8000, формирали го като отличен катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към върхове над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите
цели са само поредната илюзия на ума.
Значението на нелетящите безгръбначни в зоологията се определя от факта, че те живеят само там, където намират подходящи условия. Видове, които не се срещат никъде другаде в света освен в ограничени по площ места (долини, ледници, пещери и др.), се наричат ендемити. Животните, които живеят около горната граница на растителността и по-нагоре, се наричат хипсобионти. Въпреки относителната изолираност на високите планини по земното кълбо, безлесните им зони се обитават от животни, принадлежащи към близки разреди и семейства.
Видовете най-често са различни и са специфични само за даден район или планински масив. Различните природни условия, определени от отдалечеността на планината от Екватора, горната граница на горите, надморската височина на снежната линия, годишното количество на валежите и относителната влажност, температурната сума и продължителността на слънчевото греене, експозицията на склона, какго и редица други екологични фактори, обуславят височината, до която се изкачват едни и същи или близки видове в различните планини.
РАСТЕНИЯ ВЪВ ВИСОКИТЕ ПЛАНИНИ
Събирането на растения обикновено не е приоритет в експедициите ми поради липсата на основния „инструмент“ ботаническата преса, с чиято помощ се хербаризират растителните образци. Необходимо е също и голямо количество стари вестници, между които се поставят в разтворен вид самите цветове, листа и стъбла, след което се притискат в пресата. В продължение на много дни вестниците се сменят и подсушават ежедневно с цел равномерно изсъхване и запазване на растителните части в подходящ вид, който би позволил правилното им определяне. В зависимост от разнообразието на местната флора и ентусиазма на изследователя пресата с хербаризирани растения може да натежи доста, което ако нямаш личен носач, се превръща в сериозен товар, силно затрудняваш придвижването ти по трекинга. Единственият засега български ботаник, имал щастието да събира растения в Хималаите през 1984 и 1987 г., е проф. Димитър Пеев от бившия Институт по ботаника към БАН. Изключително живото описание на дейността му („Хималайски университет“, изд. „Медицина и физкултура“, 1988 г.) дава бегла представа за шока, който преживява един ботаник, когато се сблъска с разнообразието и богатството на хималайската флора над 10 000 вида висши растения (за сравнение в България са „едва“ 4000 вида). По време на студентската научна експедиция на клуб „Академик“ в Хималаите през есента на 1984 г. проф. Пеев успява да събере и донесе до България над 2500 хербаризирани растения от 546 вида, много семена и други растителни образци.
Проф. Димитър Пеев в района на манастира Тянгбоче (октомври 1987 г.).
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ
Жабите, гущерите и змиите са животни, чиято температура и активност зависят от околната среда, и предвид суровите условия те не са характерни за високите планини. Земноводните са по-редки от влечугите в планините на Азия, защото над 2500 м температурата на водите (рекички, езерца, локви) е ниска и условията за размножаването им са далеч от оптималното. От влечугите най-високо съм наблюдавал два вида гущери в пакистански Каракорум. По трекинга между Асколе и лагера „Пайю“ (2900-3600 м) многократно съм засичал хималайски агами (Laudakia himalayana). Тези бързи и красиви гущери (мъжките имат яркочервена гуша) с дълги опашки живеят в пустинообразни местообитания в планините на Средна Азия, до около 3700 м в Тибет. Друг вид от влечугите, който съм наблюдавал над лагера „Пайю“ на 3650 м, е тибетският гекон (Cyrtodactylus tibetanus). Това дребно геконче живее под камъните и е активно предимно привечер.
Мъжка и женска Laudakia himalayana (Пакистан, 3400 м) Cyrtodactylus tibetanus (Пакистан, 3650 м).
БОЗАЙНИЦИ
Най-високо по склоновете на върховете от нелетящите животни в Азия се изкачва голямоухата пика (Ochotona mactoris). Наблюдавана е най-високо до към 6400 м, но най-често е срещана между 3500 и 5500 м. Пиката е дребен бозайник (близък родственик на заека) с размерите на морско свинче, който живее между камъните в сипеи и в по-големи скални струпвания. Изключително пъргава и неплашлива, поради което е лесна за наблюдение дори от разстояние два-три метра. На много места в планините на Европа, Азия и Северна Америка се срещат симпатичните и добре познати на планинарите мармоти. Те са дневни животни, живеещи в дупки, кои го сами изкопават в земята, или си правят леговище в дълбоки дупки между камъните.