Първите седем

Огледахме се, но не видяхме нищо. Бързо пакетирахме багажа и се спуснахме надолу. Под последната голяма скала видяхме Милкана, която седеше до нещо като раница, забита в снега. Колкото повече приближавахме, толкова повече ни се изясняваше, че това не беше раница, а тяло. Милкана хлипаше и в очите ѝ се четеше един безкраен ужас.

По време на слизането и двамата с Милен били без котки. Слизали по един почти безенежен кулоар под Джамджиевия ръб. „В един момент следите изчезнаха и недоумявах откъде е минал - Милкана си спомня по-късно Огледах се, беше ясно накъде трябва да вървя, но снегът беше гаден, трябваше да се слязат пет-шест метра по стръмен склон до една площадка и оттам да се траверсира през клекове над скали. Извадих едното сечиво от раницата и с гръб към склона много внимателно слязох до площадката. Беше ми супергадно и се проклинах защо не си сложих котките.“ Обува си котките, продължава надолу и малко след това го вижда, паднал далеч надолу. „Милен беше много зле, напълно неконтактен, зениците му не реагираха, но долових нещо като слаб пулс.“

Веднага се обадила на Петко Тотев, който този следобед бил в Банско, и настояла за спасяване с хеликоптер. По това време няколко хеликоптера летяха постоянно с кофи бетон и го изливаха в основите на стълбовете за новите лифтове в ски зоната. Със съдействието на местния отряд на ПСС бързо бяха убедили пилота на единия хеликоптер да се включи, Петко се беше екипирал и вече летяха към нас.

Скоро и ние с Владо стигнахме до мястото на трагедията. Бързо прегледах състоянието на Милен. В тялото имаше още някакви бледи телесни импулси, по откритата рана в тила му беше прекалено дълбока, за да дава надежда за оцеляване. И въпреки това не се отказахме от спасяването по въздух. Хеликоптерът дойде над нас, но някак си пилотът не можеше да стабилизира големия транспортен хеликоптер и след около пет минути опити за „записване“ се отказаха и отлетяха.

Останахме сами. Казах на Милкана да събере каквото може да носи и я изпратихме да слиза надолу. Тялото на Милен вече окончателно се беше отпуснало и нямаше никакви признаци на жизнена дейност. Духът му вече летеше над нас. С Владо опаковахме тялото с въжета и раници и направихме нещо като пашкул. Тръгнахме да го влачим надолу по улея. След близо час излязохме на пътя. Отрядът на НСС беше вдигнат по тревога и идваше към нас с моторни шейни и ратрак. Докато го чакахме, започна да се стъмва. Никола и Валя слизаха по нашите следи и скоро дойдоха при нас. Никола радостно ни попита как сме се изкатерили днес. Видя безмълвните ни лица, видя и група на Милен и се отпусна върху него. Само преди 14 месеца с Милен и Стамбо{21} бяха изкатерили страховитата северна стена на Лйгер, а само преди 40 дни тримата бяха изкачили и северната стена на Матерхорн.