Първите седем
- Автор: Петров Боян
- Язык: болгарский
- Жанр: Путешествия и география
Электронная книга - «Първите седем». Краткое содержание книги:
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7x8000, формирали го като отличен катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към върхове над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите
цели са само поредната илюзия на ума.
Около базовия лагер под Канчендзъонга (5500 м) все още се намират туфи с почва и треви.
Колекционирането на животни изисква носенето освен на личен и експедиционен багаж, още и на епруветки, малки бурканчета, банки със спирт, както и различен по размери и предназначение друг лабораторен инвентар.
Спиртът служи за фиксиране на животните и тяхното запазване с цел научно изследване и описание след завръщането на експедицията. Най-удобни за транспорт са пластмасовите епруветки, които тежат по-малко и най-важното - не се чупят. Целият багаж, включително и научният инвентар, е обект на многобройните товаро-разтоварни работи, тръскане, клатене, блъскане и какви ли не дейности, свързани с транспортирането му по маршрута от София до високите планини и обратно. От голямо значение е начинът, по който събраният научен материал се опакова с цел безопасното му пътуване, което продължава няколко хиляди километра. Голямо е разочарованието, когато установиш, че събраните от другия край на света и фиксирани в спирт животни са пристигнали изсъхнали, разпаднати или силно вмирисани поради небрежно или неподходящо пакетиране.
Самото събиране на животни става най-често по време на почивките, когато останалите членове на експедицията блажено отмарят след поредния преход. Моята „почивка“ се състои в обръщането на камари от камъни и разходки в търсене на подходящи места. Тази дейност често се извършва и по време на движение, когато с раница на гръб клякаш, лягаш, пълзиш или се катериш, за да достигнеш до някое животно или островче с растителност. Изследователят, освен че напредва по маршрута, и работи по него. Непрекъснатата двигателна активност, допълнена от чести къси или по-продължителни разходки по ледниците с цел събиране на материал, води до една доста по-бърза аклиматизация.
Фотоапаратът е задължителен, защото документирането на природните условия в местата на сборовете е по-лесно да бъде заснето и описано накратко в полевия дневник, отколкото само подробно описано в дневните записки. След приключване на „работния ден“, най-често на челник, всичко, което е минало през погледа ми или съм събрал в епруветките, трябва да го запиша и етикетирам. Единствено така си осигурявам прегледност на сборовете и достоверност на наблюденията.
Обикновено дребните безгръбначни животни остават напълно незабелязани от алпинистите и трекерите, освен в случаите, когато животните започват да досаждат (напр. жадни за кръв комари, конски мухи, папатаци и др.). Всички се чудят откъде успявам да си напълня епруветките с най-различни видове, след като на леда и по камъните повечето не виждат нищо живо, с изключение на някой бързо бягащ паяк.
Предизвикателствата пред изследователя. Моите интереси са насочени предимно към границите 8 разпространението на сухоземните безгръбначни (паяци, стоножки, охлюви, бръмбари и т.н.), които имат по-голямо зоогеографско значение в сравнение с летящите твари. Крилати насекоми като мухи, комари, пеперуди, ципокрили и други се пренасят лесно от въздушните течения, прехвърлят била и върхове без особени усилия и по този начин лесно може да прелетят големиразстояния. Повечето нелетящи видове животни не живеят навсякъде по терена, а обитават точно определени специфични микроместообитания, които един зоолог трябва да намери и претърси.
Различни живинки най-често се намират в близост до туфи от мъхове и лишеи, както и около малки купчинки почва. Най-богати на видове са малките „оазиси“, където в радиус от няколко метра различни видове растения са намерили подходяща среда и са образували малък зелен остров всред каменно-ледената пустиня. Положеното усилие, отнесено към добития резултат при събирането на животни във високите планини, е изключително демотивиращо. Така например, ако за два часа в гористите райони на около 1000 м н.в. опитният събирач може да събере 60 стоножки, 70 паяка и 80 бръмбара, то на 3000 м числата са съответно към 10, 20 и 30. В зоната на 5000 м всеки зоолог ще е изключително доволен, ако за същото време е събрал съответно една стоножка, два паяка и три бръмбара или дори половината от тях. Това донякъде дава представа за усилията, които трябва да бъдат положени от изследователя, имащ намерение да събере представителна за дадения район колекция.