Първите седем

Колекционирането на животни изисква носенето освен на личен и експедиционен багаж, още и на епруветки, малки бурканчета, банки със спирт, както и различен по размери и предназначение друг лабораторен инвентар.

Спиртът служи за фиксиране на животните и тяхното запазване с цел научно изследване и описание след завръщането на експедицията. Най-удобни за транспорт са пластмасовите епруветки, които тежат по-малко и най-важното - не се чупят. Целият багаж, включително и научният инвентар, е обект на многобройните товаро-разтоварни работи, тръскане, клатене, блъскане и какви ли не дейности, свързани с транспортирането му по маршрута от София до високите планини и обратно. От голямо значение е начинът, по който събраният научен материал се опакова с цел безопасното му пътуване, което продължава няколко хиляди километра. Голямо е разочарованието, когато установиш, че събраните от другия край на света и фиксирани в спирт животни са пристигнали изсъхнали, разпаднати или силно вмирисани поради небрежно или неподходящо пакетиране.

Самото събиране на животни става най-често по време на почивките, когато останалите членове на експедицията блажено отмарят след поредния преход. Моята „почивка“ се състои в обръщането на камари от камъни и разходки в търсене на подходящи места. Тази дейност често се извършва и по време на движение, когато с раница на гръб клякаш, лягаш, пълзиш или се катериш, за да достигнеш до някое животно или островче с растителност. Изследователят, освен че напредва по маршрута, и работи по него. Непрекъснатата двигателна активност, допълнена от чести къси или по-продължителни разходки по ледниците с цел събиране на материал, води до една доста по-бърза аклиматизация.

Фотоапаратът е задължителен, защото документирането на природните условия в местата на сборовете е по-лесно да бъде заснето и описано накратко в полевия дневник, отколкото само подробно описано в дневните записки. След приключване на „работния ден“, най-често на челник, всичко, което е минало през погледа ми или съм събрал в епруветките, трябва да го запиша и етикетирам. Единствено така си осигурявам прегледност на сборовете и достоверност на наблюденията.

Обикновено дребните безгръбначни животни остават напълно незабелязани от алпинистите и трекерите, освен в случаите, когато животните започват да досаждат (напр. жадни за кръв комари, конски мухи, папатаци и др.). Всички се чудят откъде успявам да си напълня епруветките с най-различни видове, след като на леда и по камъните повечето не виждат нищо живо, с изключение на някой бързо бягащ паяк.