Първите седем
- Автор: Петров Боян
- Язык: болгарский
- Жанр: Путешествия и география
Электронная книга - «Първите седем». Краткое содержание книги:
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7x8000, формирали го като отличен катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към върхове над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите
цели са само поредната илюзия на ума.
Подходите до базовите лагери на почти всички високи върхове обикновено са популярни дестинации, по които годишно преминават по няколкостотин носачи, трекери и членове на експедиции. Макар и сезонно, периодично повтарящото се човешко присъствие със сигурност прогонва най-едрите бозайници (като мечки, леопарди и повечето копитни), които може да попадат в полезрението само по случайност. Въпреки месеците, прекарани в базовите лагери в различни
планини на Азия, никога не съм виждал снежен леопард, рис, вълк или мечка. Някои видове от копитните като горала (Nemorhaedus goral), винторогии козел (Capra falconeri) и архара (Ovis ат топ) съм ги виждал само като трофеи във фоайетата или по стените на хотели, хижи и землянки на местни жители. Други, като величествения алпийски козирог (Capra ibex), съм ги виждал както отдалече, така и тържествено сервирани за вечеря. Месото е вкусно, но винаги ми е присядало, като знам, че ям защитено и незаконно убито животно.
Ochotona mactoris е изключително симпатично животно (Пакистан 4200 м.); Marmota caudata, снимани с фотокапан (Пакистан 4200м.).
ПТИЦИ
Над 20 вида птици могат да бъдат видени над 5000 м в азиатските планини. Най-често срещаният и многочислен вид във високите части на Каракорум, Хималаите, Хиндокуш, Памир и Тяншан са жълтоклюните алпийски гарги (Pyrrhocorax graculus){22}. Тази симпатична птица няма нищо общо с филмите на Хичкок и е една от малкото живинки, които разнообразяват небесата над 5000 м. С помощта на въздушните течения при хубаво време те бързо се издигат високо към върховете и максималната височина, на която съм ги виждал да се реят, е около 7700 м (Броуд пик под седлото). По наблюдение на други алпинисти тази гарга каца дори по скалите в „жълтия пояс“ на Еверест, на височина около 8600 м.
Ята жълтоклюни гарги от 20 до 40 екземпляра обикалят около базовите лагери на всички върхове в Хималаите в търсене на храна. Издигането им по-нависоко по склоновете може да се свърже само с наличието на височинните лагери, които обикновено се разполагат на точно определени, познати за тях места. След като бъдат временно или постоянно изоставени от алпинистите, тези лагери се превръщат в места, конто гаргите търпеливо претърсват, изваждайки от палатките всички пакети с храни. Близкият родственик на жълтоклюната гарга - червеноклюната алпийска гарга (Pyrrhocoraxpyrrhocorax), е значително по-рядко срещана навсякъде, където двата вида се срещат съвместно.
Гарван гробар (Ьроуд пик, 4900 м); Жълтоклюна алпийска гарга (Пакистан, 4000 м); Червеноклюна алпийска гарга (Макалу, 5700 м).
Рекордьори сред птиците. Най-високо засечената птица, летяща над Земята, е рюпеловият лешояд (Gyps rueppellii). Екземпляр от вида е бил регистриран по време на сблъсък със самолет на височина 11 300 м. Следващият височинен рекордьор е обикновеният жерав, за който има данни да се изкачва до 10 000 м. Трета в класацията за височинно летене е индийската гъска (Anser indicus), която при миграции е била наблюдавана на височина до 8800 м.
Гарван гробар търси храна в палатка на лагер 2 (К2, 6200м.).
И двата вида гарги се конкурират за храна със значително по-големня гарван гробар (Corvus corax).
Това е най-едрата вранова птица, която определено е по-малобройна от останалите видове, срещани около върховете. В Каракорум съм ги наблюдавал да кацат на 8000 м (лагер 4 на К2), а в Хималаитс до около 7000 м. (Канчендзьонга). С вродената си наблюдателност и интелигентност гарваните успяват да отварят най-различни пакетирани храни. Наблюдавал съм дори опити за отваряне на консерви и нищо чудно, ако с мощните си клюнове успяват да ги отворят, защото много от консервите, изнесени дотук, са направени от тънка и лека ламарина. Ако видите необяснимо разкъсана височинна палатка, една от най-вероятните причини е удар с клюн по натегнато от слънцето платнище, което се нацепва като „по шев“. Причината е, че сте оставили недобре пакетирана храна в джобовете на палатката, която птиците „надушват“ и нравят опити да достигнат с клюн.
Едрите грабливи птици и лешоядите в пакистански Каракорум се срещат много рядко над 4000 м. Основната причина е ограниченото развитие на пасищното животновъдство в тези райони, което означава липса на храна или твърде оскъдна хранителна база за тези едри птици. В Хималаитс, Тяншан и Памир лешоядите все още могат да бъдат видени сравнително често в небето над базовите лагери под всички върхове. Най-често срещан е огромният брадат лешояд (Gypaetus barbatus), чийто размах на крилата достига до 2.5 м. Наблюденията ми в района на Анапурна от север са, че тази птица се издига редовно до около 6000 м, оглежда терена за мърша и друга храна, след което се спуска на по-ниски височини.