Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
„ВНИМАНИЕ! ТУК НЕ СЕ ДОПУСКА ПРЕМИНАВАНЕ
НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА“.
Вместо да забави за завоя, Пендъргаст натисна газта.
— Хей, стой! – извика Д’Агоста, когато се насочиха право към пътеката. – Исусе мили…
Преминаха през оградата със звук, подобен на изстрел от пушка. Ято бели чапли, лешояди и патици се вдигна с възмутен крясък и грак от околните, покрити с жълта вода поля и плешиви кипариси. Голямата кола се накланяше наляво, после надясно отново и отново, замъглявайки гледката на Д’Агоста и карайки зъбите му да чаткат. Забиха се във висока туфа треви, големите стебла се разтваряха пред тях със странен джвакащ звук.
Д’Агоста беше участвал в изправящи косата преследвания с коли на времето, но не и в подобно нещо. Папурите бяха израсли толкова дебели и високи, че те можеха да виждат само на няколко метра пред себе си. Но вместо да намали скоростта, Пендъргаст се пресегна и – все още, без да намалява – включи фаровете.
Д’Агоста се помоли отчаяно, страхуваше се да откъсне очи от гледката напред дори за секунда.
— Пендъргаст, намали! – изкрещя той. – Изгубихме го! За бога, намали…
И тогава внезапно излязоха от тревата. Колата продължи по едно нанагорнище и те изплуваха, почти буквално, в откритото пространство на някакво възвишение, отрязано от дълбокото мочурище, няколко сиви постройки и оградени площи, заобиколени от езера. Едва сега, с повишена видимост и ориентири, Д’Агоста наистина осъзна колко бързо се бяха движили. Една голяма, очукана табела, килната на една страна, гласеше:
ГАТОРВИЛ САЩ
Ферма за 100% екологично отглеждани алигатори.
Лов на алигатори, организирани разходки.
Щавене на място – кожи 8 фута и нагоре, ниски цени!
Алигаторско – на килограм.
ЗАТВОРЕНО ЗА СЕЗОНА
Ролсът удари земята, раздруса се и изхвърча напред; Пендъргаст внезапно наби спирачки, колата се плъзна по неравния двор. Очите на Д’Агоста се завъртяха от табелката към една разнебитена дървена барака напред, покрита с гофрирана ламарина, чиито прилични на хамбар врати зееха отворени. Върху табелка на прозореца пишеше „Консервна фабрика“. Той осъзна, че няма начин да успеят да спрат навреме.
Ролсът се блъсна в хамбара; последвалото принудително намаляване на скоростта залепи отново Д’Агоста към кожената седалка; най-после спряха. Над тях се кълбеше огромен облак прах. Когато способността му за виждане се възстанови в известна степен, той установи, че ролсът се е забил в купчина огромни пластмасови контейнери за месо, разкъсвайки дузина от тях. Три накиснати в саламура, одрани алигатора се бяха размазали по капака и предното стъкло на колата, бледорозово от ивиците белезникава мазнина.
Настъпи миг на странно забавяне. Пендъргаст погледна през стъклото – покрито с капки дъжд, парчета блатна трева, испански мъх и изпражнения на влечуго – след което се обърна към Д’Агоста.
— Това ме подсеща – каза той, когато двигателят изсъска и изпърпори – че някоя вечер наистина трябва да помолим Морис да направи неговото прочуто алигаторско etouffee[28]. Предците му са от поречието на Ачафалайя и той знае изумителна рецепта, която ни е приготвял на времето.
38.
Сарасота, Флорида
С идването на вечерта небето започна да се избистря и скоро отблясъците лунна светлина легнаха върху Мексиканския залив, криейки се между неспокойните валма на прииждащите талази. Облаци, все още набъбнали с дъжд, се носеха бързо отгоре. Пенестите гребени на вълните се разбиваха безспир в плажа и се връщаха назад с дълъг, оттеглящ се рев.
Джон Удхауз Бласт не обръщаше внимание на нищо. Той крачеше напред-назад неуморно, спирайки от време на време, и тогава поглеждаше часовника си.
Беше вече десет и половина. Какво беше това забавяне? Би трябвало да е проста работа: влизаш, свършваш си работата – и излизаш. По-ранното обаждане бе загатнало, че нещата са на прав път, даже изпреварват графика – повече, всъщност, отколкото смееше да очаква. Но това беше преди шест часа. И сега, с повишени надежди, чакането беше дори по-мъчително.
Той отиде до мокрия бар, смъкна една кристална чаша от рафта, хвърли в нея шепа ледени кубчета и наля няколко пръста скоч върху тях. Отпи голяма глътка; издиша; после отпи една по-малка, по-премерена. Накрая отиде до белия си кожен диван, сложи чашата върху една подложка от морски охлюв, готов да седне.
28
Задушено (фр.) – Б.пр.