Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]
Грегор и проклятието на топлокръвните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

Электронная книга - «Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]». Краткое содержание книги:

Вече са се сбъднали две от пророчествата на Бартоломю Сандуич. Сега Грегор е изправен пред третото, което изисква в събитията да участват той и „Принцесата“, известна още като сестричката му Бутс. Двамата трябва да се върнат в Подземната страна и да предотвратят смъртоносната болест, заплашваща всички топлокръвни същества. Майката на Грегор се съгласява да ги пусне – при условие че ги придружи в опасното пътуване. Когато пристигат в града Регалия, болестта се вихри – и един член на семейството на Грегор е повален от нея. Едва сега той разбира ролята си в пророчеството. Грегор трябва да събере всички сили, за да сложи край на биологичната война – иначе всички топлокръвни същества в Подземната страна ще загинат.
„Тази изключително увлекателна трета част няма да разочарова феновете на поредицата“. The Horn Book
1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 83
Перейти на страницу:

— Бяхме в Лозето на очите и открихме звездната сянка. Цялата поляна беше унищожена от армия секачи. Лекарството е изгубено — каза Лукса. — Какво ще кажете за това, доктор Нивийв?

— Това наистина е трагична вест. Но ние работим денонощно в лабораториите, за да създадем собствено лекарство. Тези шишенца, които виждате пред мен, са плодът на нашите усилия — каза Нивийв и посочи към стъклените шишенца.

Лукса погледна към шишенцата за момент, а после си пое дълбоко дъх и зададе следващия си въпрос.

— А изпробвахте ли ги върху жертвите на чумата?

— Пациентите в болницата реагират обнадеждаващо. Както майката на Горноземеца, така и клетвеният му съюзник показаха подобрение — каза Нивийв.

Грегор почувства как коленете му се подкосяват от облекчение.

— О-о! — Звукът излезе сам от устата му. Бяха живи! Някак бяха успели да издържат!

Нивийв му се усмихна.

— Да, много се надяваме, че лекарството ще подейства.

Около масата се разнесе шепот на одобрение и признателност. Лекарството действаше. Нивийв беше герой.

Гласът на Лукса проряза останалите като нож.

— Очаквам, че ще бъде високо ефективно. Очаквам, че ще излекува чумата.

— Надявам се да оправдаем доверието ви — каза Нивийв, но погледна нервно Лукса.

— О, мисля, че и двете можем да бъдем уверени. Вие със сигурност изглеждате много добре — каза Лукса. — А ако лекарството действа на вас, защо да не подейства и на нас, останалите?

Нивийв се изчерви.

— Не знам какво искате да кажете.

— Искам да кажа, че вие сте създали чумата в лабораторията си. Там е била люлката. Следователно има логика, че лекарството също е там — каза Лукса.

От насядалите около масата се разнесоха възклицания и възражения, но Лукса упорито продължи.

— Отричате ли, доктор Нивийв, че Арес се е заразил във вашата лаборатория, където сте отглеждали чумните бактерии? — попита Лукса.

Сега цветът се отдръпна от лицето на Нивийв и тя пребледня като призрак.

— Аз… аз… не…

— Във вашата лаборатория ли се зарази той или не? — повтори Лукса.

— Беше злополука… Никой не беше виновен… — каза Нивийв. — Той беше дошъл за нещо съвсем друго…

— И подведохте другите да повярват, че лекарството е в Лозето на очите, като през цялото време знаехте, че го държите в ръцете си? — продължи Лукса.

— Не можех… да разкрия това… Проучването беше секретно и… — каза Нивийв.

— Следователно, за да скриете тайната, вие оставихте чумата да се разпространява и убива и изпратихте нищо неподозираща група на смъртоносна и безсмислена мисия. Така ли е? — каза Лукса.

Сега Нивийв се оглеждаше като обезумяла из стаята.

— Наредиха ми да изследвам чумата! Задачата ми беше да открия противоотрова, за да я използваме като оръжие… Изпълнявах заповеди! — проплака Нивийв.

Повечето членове на съвета изглеждаха смаяни. Грегор обаче не можа да не забележи няколко лица, с не по-малко уплашено изражение от това на Нивийв. „Някои от тях са знаели”, помисли си Грегор. „Някои са знаели точно какво става”.

Викус се надигна несигурно от масата и кимна на двама стражи.

— Отведете доктор Нивийв и я затворете. И предупредете трибунала, че ще имаме нужда от услугите им.

Стражите хванаха Нивийв за ръцете. Тя не оказа никаква съпротива.

— Само следвах заповеди — изрече тихо, докато я отвеждаха.

— Свържете се с лабораторията, за да разберете с колко дози от лекарството разполагат. И незабавно отнесете тези в болницата — каза Викус, като посочи шишенцата с оранжевата течност.

— Не — каза Лукса, с лице, твърдо като кремък. — Първата ни работа ще бъде да изпратим помощ на гризачите. Дадох дума на Рипред. И ще я изпълня. Никой в стаята не посмя да възрази.

Глава 26

След тези думи сякаш вълна от изтощение заля Лукса. Тя погледна надолу към Хазард, който изобщо не беше пускал ръката ѝ.

— Сигурно си гладен — каза тя и той кимна. — Поръчайте да изпратят храна!

Групата излезе от залата. От другата страна на коридора имаше малка стая с две канапета. Лукса се отпусна в ъгъла на най-близкото и дръпна Хазард до себе си. Подпря лакът на страничната облегалка на канапето и облегна глава на ръката си. Грегор рухна на дивана срещу нея с Бутс на скута си. Темп седна в краката им.

— Справи се страхотно, Лукса — каза Грегор.

Тя издаде някакъв неопределен гърлен звук. Той разбра, че е разстроена.

На вратата се появиха Викус и Нериса. Викус дойде при Лукса и нежно я погали по бузата.

1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)