Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]
Грегор и проклятието на топлокръвните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

Электронная книга - «Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]». Краткое содержание книги:

Вече са се сбъднали две от пророчествата на Бартоломю Сандуич. Сега Грегор е изправен пред третото, което изисква в събитията да участват той и „Принцесата“, известна още като сестричката му Бутс. Двамата трябва да се върнат в Подземната страна и да предотвратят смъртоносната болест, заплашваща всички топлокръвни същества. Майката на Грегор се съгласява да ги пусне – при условие че ги придружи в опасното пътуване. Когато пристигат в града Регалия, болестта се вихри – и един член на семейството на Грегор е повален от нея. Едва сега той разбира ролята си в пророчеството. Грегор трябва да събере всички сили, за да сложи край на биологичната война – иначе всички топлокръвни същества в Подземната страна ще загинат.
„Тази изключително увлекателна трета част няма да разочарова феновете на поредицата“. The Horn Book
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 83
Перейти на страницу:

— Арес е отишъл… отишъл е в лабораторията… заради ухапванията си… за да получи лекарство… — запъна се той.

— Да, и какво? — каза Рипред.

— Нивийв… тя вече е разполагала с чумата — каза Грегор.

— Държала е там чумни бактерии, за да… да ги изследва, за да се опита да открие лекарство — каза Нике. — След като чумата започна.

— Не, мисля… мисля, че е разполагала с нея много преди това — каза Грегор. — Тя каза, че една стъкленица от онези, които използва за изследване на чумата, се е счупила преди месеци. Арес трябва да е бил в лабораторията, когато се е случило! Именно тогава се е заразил! И именно затова не съм я прихванал аз! Или ти, Лукса! Или Аврора!

И Нивийв — неспокойната, плашлива, нервна Нивийв. Била е стресирана не само защото върлуваше чума; била е стресирана, защото тя беше поставила началото й!

— В това няма логика. Каква полза биха имали хората от чумата? — каза Лукса пренебрежително.

— Голяма, Ваше височество, ако разполагат и с лекарство срещу нея. Биха могли да заличат от лицето на земята всеки гризач, всяко топлокръвно създание, предизвикало недоволството им, спокойни, защото знаят, че никой от тях няма да умре! — заяви Рипред. — О, наистина, чудесно е да разработвате такова оръжие в лабораториите си.

— „Лекарство и зло се преплитат във нишка една и оформят единствена, здрава лоза” — изрече Нике с развълнуван тон. — Това би могла да е доктор Нивийв. Тя може да е лозата. Едновременно лекарството и злината.

— Това ми се струва доста налудничаво предположение — каза Лукса.

— Наистина ли? На мен ми се струва много вероятно. Предполагам обаче, че ако не можем да убедим теб, няма да убедим и другите хора. Мисли още, момче! За какво друго се сещаш? — каза Рипред.

За какво друго се сещаше? Сигурно имаше още нещо. Грегор стисна огледалото толкова силно, че се поряза. Огледалото! Помисли си за часовете, които беше прекарал пред огледалото в банята, обърнал към него пророчеството, опитвайки се да го осмисли.

— Огледалото! — възкликна той и го вдигна, за да го видят всички. — Нали знаете, че за да прочетеш пророчеството, ти трябва огледало? Трябва да погледнеш в огледало… и като погледнеш, виждаш… Какво виждаш? — Той обиколи всички и го вдигна към лицето на всеки.

— Себе си, виждаш, себе си — каза Темп.

— Били са хората. Те са разполагали с чумата през цялото време! — процеди Лапблъд.

— Не, дори и в най-лошите времена ние, хората, не бихме създали нещо толкова унищожително за всички. Нещо, което би могло да се обърне срещу нас — каза Лукса упорито.

— Да се обърне… да. „Три пъти в кръг завърти се сега” — каза Рипред и наостри уши. — Това е! Не виждате ли? Това е като досадния танц на Бутс. — Рипред погледна сърдито към поляната. — Първо тръгнахме към джунглата в търсене на лекарството. Но ако се обърнеш… — Той се обърна на 180 градуса. — И втори път… — Сега се завъртя към джунглата. — И още веднъж… — Той се завъртя още малко. — Вече не сте с лице към джунглата, Ваше височество. А към Регалия.

Глава 25

— Не мога да повярвам, че е истина! — възкликна Лукса.

— Да се надяваме, че е истина заради всички нас. А ако Горноземеца е прав и разполагате с лекарството във вашата лаборатория в Регалия, искам първата ви работа да бъде да ни го изпратите — каза Рипред.

— В Регалия няма лекарство — отвърна упорито Лукса.

— Но ако има…? — настоя Рипред.

— Ако има… честна дума, гризачите ще го получат първи — каза Лукса.

— Добре тогава. Отлитайте обратно в Регалия и оправете тази каша. Двамата с Лапблъд ще потеглим към къщи, за да споделим с другите последната си теория. Очаквам да получа вест от теб много скоро — каза Рипред и после се обърна към Лапблъд: — Мисля, че ще е най-сигурно да се върнем по пътеката на мравките. По нея вероятно ще стигнем близо до тунелите, а растенията все още не са имали време да се възстановят… — Рипред забеляза, че никой не помръдва. — Какво чакате? Яхвайте прилепа и заминавайте!

— А Хамнет и Фрил? — попита Грегор — не искаше да ги остави да лежат на поляната. Но пръстта беше плитка и нямаше къде ги погребат. А Нике не можеше да носи всички.

— Сега те принадлежат на джунглата. Вероятно звездната сянка пак ще поникне тук. Така че ще бъдат на добро място, нали? — каза Рипред.

— Сигурно — каза Грегор, но не се почувства по-добре.

— Сега яхвай прилепа — каза Рипред, като го побутна към Нике. Грегор и Лукса се качиха на гърба на Нике. — Не забравяйте пълзливеца. Може да се окаже, че е спасил всички ни — каза Рипред, като намести Темп зад тях.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)