Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]
Грегор и проклятието на топлокръвните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

Электронная книга - «Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]». Краткое содержание книги:

Вече са се сбъднали две от пророчествата на Бартоломю Сандуич. Сега Грегор е изправен пред третото, което изисква в събитията да участват той и „Принцесата“, известна още като сестричката му Бутс. Двамата трябва да се върнат в Подземната страна и да предотвратят смъртоносната болест, заплашваща всички топлокръвни същества. Майката на Грегор се съгласява да ги пусне – при условие че ги придружи в опасното пътуване. Когато пристигат в града Регалия, болестта се вихри – и един член на семейството на Грегор е повален от нея. Едва сега той разбира ролята си в пророчеството. Грегор трябва да събере всички сили, за да сложи край на биологичната война – иначе всички топлокръвни същества в Подземната страна ще загинат.
„Тази изключително увлекателна трета част няма да разочарова феновете на поредицата“. The Horn Book
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83
Перейти на страницу:

— Изглежда много болна — каза Грегор.

— И наистина е, но сега ще се излекува — каза Викус. — Идвайте, вие двамата, трябва да излекуваме и вас.

— Още колко има тук? — попита Лукса, като хвърли поглед надолу по коридора.

— Повече от сто — каза Викус. — Досега изгубихме около трийсет. Извора пострада по-тежко. Там са умрели осемдесет.

Лукса не пусна ръката на Грегор, докато не ги насочиха към отделни бани, за да се измият. Преди пръстите ѝ да се отделят от неговите, тя прошепна:

— Благодаря ти, Грегор. За това, че ме предупреди.

Грегор се изкъпа и раните, нанесени от мравките, пак се отвориха. А може би те изобщо не се бяха затваряли — някои бяха доста дълбоки. Легна на едно болнично легло и цял екип от лекари се зае да го обработва. Освен бойните рани, целите му ръце бяха в драскотини от лозите, а пръстите на краката му бяха разядени от киселината. Очевидно имаше нужда от шевове — и то много. Един лекар му даде да пие някаква светлозелена течност и това беше последният му спомен.

Когато отново дойде в съзнание, беше увит в бели превръзки от глава до пети. За десетина секунди си мислеше, че е доста готино да прилича на мумия. После изпита желание да разкъса всички превръзки. Започна да дърпа превръзката на китката си, но един глас го спря:

— Не, Горноземецо, ще отвориш отново раните — каза Марет. Войникът седеше в един стол до леглото, с патерицата до себе си.

— Хей, Марет, как си? — попита Грегор.

— Не мога да се оплача. А ти как се чувстваш?

Грегор се размърда.

— Малко понакълцан. Колко време съм спал?

— Около шестнайсет часа. Събудиха те веднъж да ти дадат лекарството против чума, но така и не се разсъни напълно — каза Марет.

— Лекарството против чума ли? Защо ми е било необходимо? — попита Грегор.

— Дават по една доза на всички като предпазна мярка — каза Марет. — Имаше хиляди и хиляди дози, складирани в пещерите до лабораторията на Нивийв. Просто си стояха там, докато в това време толкова много хора страдаха. — Марет невярващо поклати глава.

— Приятелю, значи бях прав? За счупената колба? — попита Грегор.

— Да. Нивийв го потвърди. Когато Арес бил в лабораторията, за да лекуват ухапванията му, случайно съборил колбата с крилото си. Тя се счупила, заразените бълхи се измъкнали и както Арес, така и Нивийв били ухапани. Тя обясни, че не мо-жела да каже на Арес какво е станало, но имала намерение по някакъв начин да му даде лекарството на следващия ден, когато лекува раните му. Само че той така и не се появил. Тръгнал да търси Лукса и Аврора в Лабиринта. Именно тогава, без да знае, разпространил чумата сред гризачите — каза Марет.

— Къде е Нивийв? — попита Грегор.

— Няма я вече. Беше екзекутирана. Трибуналът издаде присъда, докато ти спеше, и тя беше призната за виновна в държавна измяна. Всичко стана много бързо — каза Марет.

— Искаш да кажеш… че е мъртва? — Грегор предполагаше, че ще я заключат в тъмницата, но не и че ще я убият. Каква полза имаше от това?

— Да. Това беше изключително сериозно престъпление — каза Марет.

— Лукса не отиде ли на процеса? — попита Грегор. Знаеше, че кралицата може да отменя екзекуциите.

— Не, и тя спеше. Но все едно, нямаше да я допуснат да участва в процеса. Разбираш ли, Нивийв е имала заповеди да създаде чумата като оръжие. Не е разкрила пред никого случайното заразяване на Арес, така че вината за това е само нейна. Но други са знаели за съществуването на чумата. — На Марет му беше трудно дори да изрече следващото изречение. — На първо място… Соловет. А тъй като тя е в толкова близко кръвно родство с Лукса, кралицата не можеше да участва в съдебния процес.

— Соловет е дала заповедта за създаването на чумата? — попита Грегор.

— Очевидно оглавява свръхсекретна комисия по разработването на оръжия, която е одобрила изследването — каза Марет.

При мисълта, че Соловет стои зад чумата, на Грегор му прилоша. Не само защото майка му и приятелите му бяха жертви. Такова оръжие беше твърде ужасно, за да бъде използвано срещу когото и да е.

— Ще екзекутират ли Соловет? — попита Грегор.

— Съмнявам се, че ще се стигне дотам. Но тя и останалите от комисията са задържани под стража и ги разпитват — отвърна Марет.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)