Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

— Гре-го, той плаче. — Тя винаги си мислеше, че той може да оправи разни неща, които всъщност не му бяха по силите.

Грегор вдигна Бутс на ръце и я стисна в прегръдките си.

— Знам — беше всичко, което успя да каже.

Лукса коленичи пред Хазард и избърса сълзите му с ръка.

— Същото се случи с моите родители. Те двамата също загинаха — каза Лукса. — Майка ми и баща ти бяха брат и сестра. Знаеше ли това?

Хазард поклати глава.

— Аз нямам сестра.

— И аз нямам брат. Но си мислех, че ако се съгласиш да се върнеш в Регалия с мен, ще бъде все едно че имам — каза Лукса. — Ще дойдеш ли?

— В Регалия? — каза Хазард. Изглеждаше много объркан. — Аз живея тук в джунглата.

— Но с кого ще живееш сега, Хазард? Кой ще се грижи за теб? — каза Лукса.

— Искам баща си! И Фрил! — възкликна Хазард и се разплака. — Те се грижат за мен!

— Знам. Но тях вече ги няма — каза Лукса. Тя обви ръце около момченцето, а то се вкопчи в нея. — О, Хазард, Хазард. Моля те, кажи, че ще дойдеш с мен. В Регалия не е чак толкова лошо.

— Дядо ми… живее в Регалия. Той каза… че мога да отида на гости… по всяко време, когато поискам — изрече задавено Хазард.

— О, да! Викус много ще ти се зарадва — каза Лукса, като галеше тъмните му къдрици. — Всички ще се радват.

— И ти ще ми бъдеш сестра? — попита Хазард. Хвърли поглед към Грегор, който беше прегърнал Бутс. — Както тя е негова сестра?

— Ако се съгласиш да ме приемеш — каза Лукса.

— Добре — каза Хазард. Сълзите му не спряха, но той избърса нос в ръкава си. — Може ли да яздя хвъркача ти?

— Когато пожелаеш. А като се върнем, може би и ти ще си намериш прилеп, с който да сключиш клетвен съюз — каза Лукса. — Искаш ли? — Хазард кимна. — Да вървим у дома тогава.

Останаха още няколко минути, за да пият от езерцето и да промият раните от челюстите на мравките. Нямаше с какво да ги превържат. Всичко беше унищожено. Но поне лилавата слуз, с която мравките бяха залели поляната, изглежда не им вредеше по никакъв начин. Не пареше като киселината от жълтите цветове и се измиваше лесно с вода. Не, изглежда, беше гибелна само за растенията.

Точно когато се канеха да потеглят, се появиха три мишки и оставиха няколко сливи пред Лукса.

— Благодаря ви — каза тя. — Никога няма да забравя добрината ви към мен и Аврора. Знайте, че докато дишам, вие винаги ще имате приятелка в Подземната страна. — Тя свали от главата си златния обръч и го остави на камъка пред тях. — Ако някога имате нужда от помощта ми, покажете короната ми на нашите съгледвачи и ще направя всичко възможно да ви се притека на помощ. — После Лукса положи ръка на главата на всяка от мишките, а те пронизително ѝ изписукаха за довиждане на английски.

Нито Нике, нито Аврора бяха в особено добра форма, но и двете настояха, че могат да се справят с пътуването до вкъщи. Лукса взе Хазард със себе си върху Аврора, а Грегор, Бутс и Темп се качиха гърба на Нике.

Грегор нямаше търпение да се върне. Ами ако лекарството беше там, в лабораторията на Нивийв, но още беше тайна? Тогава майка му, Арес, приятелите му… ако все още бяха живи, всяка секунда беше ценна.