Скрутатор [bg]

Четиримата войници стояха близо до носа с мрачни лица. При приближаването на Иризис те се отдръпнаха показно, споглеждайки се. Едновременно с това бяха и замлъкнали. Те се страхуваха от мистериозния ѝ талант и бяха огорчени от принудителното си предателство.

Никой от тях не беше местен, Флангърс също не познаваше тукашните земи. Това оставяше само един човек, а на Иризис не ѝ се искаше да прибягва до него. Тя нямаше представа как да се отнася с Ейрин Мас, човек, който построяваше от нищото всяка своя личност. Именно това я смущаваше — тя не знаеше какво да мисли за него. Още по-малко можеше да разгадае и неговите мисли. Единственото човешко у Мас бяха образите, в които той се вживяваше.

Иризис го откри от другата страна, приседнал в сянката на борда, потънал в съдържанието на свитък, по-тесен от малкия му пръст.

— Прощавай — рече тя.

Осведомителят повдигна очи:

— Чудиш се какво да правиш и къде да идеш.

Иризис все още не можеше да го погледне, без да си помисли за дебелия, плешив и перверзен полуидиот от фабриката, макар че от това му превъплъщение не беше останало нищо. Честно казано, тя бе предпочитала полуидиота.

— Така е. Нямам никаква представа какво да сторя.

Тялото ѝ услужливо се опитваше да ѝ предложи занимание, предлагайки неустоимо желание за повръщане.

— Първо ще намерим безопасно скривалище, после ще се опитам да се свържа със скрутатора.

— Как?

— Това е нещото, в което ме бива най-много — спокойно отвърна той. Увереността му успокои бушуването на вътрешностите ѝ. — Ще продължим на юг, докато не се отдалечим от бойното поле. Не, ще продължим до здрач, после ще ти дам допълнителни инструкции, ако Фин-Мах не се е възстановила до този момент.

— Тя трябваше да остави съобщение на Флид — спомни си Иризис. Тя насочи въздухоплава към хълмовете северно от експлодиралата възлова точка. — В случай че той избяга. — Колкото и малко вероятно да звучеше това.

Вечерта те се скриха сред струпани овални хълмове, напомнящи нахвърляни яйца, в гората южно от Госпет. Това бе най-доброто скривалище, което Мас успя да открие в околността. Без да каже нито дума, той влезе в каютата, за да се преоблече. След минути изникна отново, превъплътен в прегърбен старец, след което отново безмълвно изчезна сред дърветата.

Минаха три дни, а от Мас все така не пристигаха вести. През цялото това време бегълците стояха нащрек. Макар че въздухоплавът им бе скрит в дъното на стръмна долина, обградена от три яйцевидни хълма, и можеше да бъде видян единствено от някой, прелитащ директно над скалите, бегълците не можеха да се отпуснат.

В машината бе прекалено тясно, за да се говори за уединение, само че никой от тях не смееше да се отдалечи — не знаеха кога ще им се наложи да избягат. Войниците се задържаха край левия борд, мърмореха помежду си и хвърляха злобни погледи към останалите. Фин-Мах почти не говореше. Тя бе рискувала всичко във верността си към Ксервиш Флид. Ако той се провалеше или бъдеше убит, тя щеше да е престъпила клетвата си напразно.