![Войната на жриците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/4/vojnata-na-zhricite-bg-download.jpg)
Войната на жриците [bg]
- Автор: Кобербёль Лине
- Серия: Жрицата на срама #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на жриците [bg]». Краткое содержание книги:
Наследник на престола, който му принадлежи по право, граф Нико решава да си го върне, за да сложи край на страданията на всички, тероризирани от Дракан, графа на Ордена на дракона, който е заграбил властта. Затова прибягва към помощта на една красива, но опасна жена — владеещата всякакви оръжия Кармиан, и един продажен капитан на кораб — Гарвана.
За да не навлече беди на най-близките си приятели Дина и брат й Давин, Нико тайно избягва, за да осъществи плана си. Но те усещат, че го грози смъртоносна опасност, и се впускат в опасно приключение, за да го спасят.
Дошло е време, когато силите на доброто трябва да се обединят и да се опълчат срещу злото, заплашващо да завладее света.
Дошло е време за войната на жриците.
Изправих се рязко.
— Остави ме на мира — рекох аз и осъзнах, че гласът ми трепереше. — Стой настрана от мен. Не те искам.
Той ме погледна спокойно.
— Ти правиш своя избор, аз правя моя — рече ми той просто. — Не можеш да ме спреш.
— Дина, да извикам ли татко? — попита Сася, която през цялото време бе подслушвала тайно разговора ни. — Да го изхвърли ли?
— Не — отвърнах аз. — Не го закачайте. Аз си тръгвам.
След като произнесох тези думи, излязох, залитайки, от хана, като почти не усещах краката си, и се отправих напред в снега и мрака. Съвсем забравих за храната, която бях обещала да взема.
Моя собствена лична сянка?
Не и ако зависеше от мен.
Нико вдигна глава, когато влязох, и веднага забеляза, че нещо не бе наред.
— Какво има?
Аз се поколебах. Не исках да му разкажа за Азуан, защото разговорът ни можеше да се завърти около дара на змията, а все още не всички знаеха, че го притежавам, като например Рикерт и Кармиан. Ала ако Азуан наистина възнамеряваше да се превърне в моя сянка, то не можех да продължа да го пазя в тайна още дълго.
— Азуан е в Биркене — рекох аз. — Седи в хана и пие бира.
— Азуан? — Нико ме погледна с питащ поглед. Едва тогава осъзнах, че още не му бях разказала всичко, което се бе случило през онази нощ. Нощта, в която Гарвана се опита да ме продаде.
— Той е брат на Сезуан — рекох аз. — Или полубрат, във всеки случай.
Нико знаеше колко много мама се боеше от рода на Сезуан.
— Той опита ли се да ти стори зло… Дина?
Поклатих глава.
— Не. Не точно. Но… каза, че иска да ме следва. Че иска да ме пази. Ала аз не го искам.
Кармиан изсумтя.
— Явно така въздействаш на мъжете, малко съкровище. Те всички искат да те пазят.
Нико вдигна рязко глава.
— Не можеш ли просто да я наричаш Дина? — попита той. — Вместо всички тези прякори.
— Малко съкровище не е прякор.
— Но не е и истинското й име.
— О, Боже! Може би трябва да започна да те наричам граф Рауенс? Нали така се казваш?
— Кармиан, престани.
— Не. Така и така си започнал да ме учиш на етикет. А и ти едва ли искаш бъдещата ти съпруга да те излага.
— Кармиан…
— Има ли и други неща, които не бива да правя? Да се оригвам на масата? Да си облизвам пръстите? Само кажи. Аз уча много бързо.
Сега Нико вече се ядоса.
— Първо на първо — сряза я той с леден глас, който рядко го бях чувала да използва, — първо на първо, може би ще е добре да разбереш, че не всичко се върти около теб. Второ на второ, малко учтивост няма да ти се отрази зле!
Кармиан се бе изправила. Очите й святкаха. Така се бе разгневила, че пушек се вдигаше, почти като от димяща фурна.
— Нека негово превъзходителство графът ме извини — рече тя. — От сега нататък ще си знам мястото.
— Накъде си тръгнала?
— Навън. За да донеса вечеря на негово превъзходителство графа. Нали така правят добрите съпруги?
След като произнесе тези думи, тя се изстреля навън от ковачницата.
Рикерт бе слушал караницата с нарастващ интерес.
— Вярно ли е? — попита той. — Наистина ли ще се ожениш за нея?
— Да, ако някога успея да убия Дракан — рече Нико с такова изражение на лицето, сякаш в този момент обмисляше дали не бе по-добре да остави Дракан жив.
— Тя… не е като останалите — промърмори Рикерт.
— Не — рече Нико. — Определено не е.
Мина доста време, преди Кармиан да се върне. За сметка на това обаче тя донесе най-доброто ястие, което ханът предлагаше — печена гъска с глазура от мед и ябълки, и пай от сини сливи за десерт.
— Нима ги накара да пекат гъска? — попитах аз притеснено. — Можехме да хапнем агнешко задушено, като всички останали.
— Недей да се косиш — рече тя сухо. — Това им усилие бе богато възнаградено.
— Как? Ти нямаш повече пари от нас, останалите.
— Не — отвърна ми тя. — Ала твоят приятел Азуан има. А явно нищо не е достатъчно добро за неговата малка принцеса.
Изведнъж ми се отяде, колкото и вкусно да миришеше гъската. Ала аз хапнах от нея въпреки всичко.