Така го правят в Чикаго [bg]

Под него следваше новината, че полицията получила сигнал за младо момиче, държано ден и половина в мазе в Чикаго. Собственикът на къщата се казвал Даниъл Полард, който бил арестуван и чакал да му бъде повдигнато обвинение.

— Това ли е? — погледна ме Даян.

— Грайм е нападал млади жени, които е погребвал в мазето си. Къде е било открито това момиче?

— На „Уест Уорнър“ 5215. Някъде в Нортуест Сайд.

— Намери го на картата.

Даян вече го правеше. На екрана се появи подробна улична карта на Чикаго. „Уорнър“ се оказа задънена улица, която опираше в Портидж Парк, простиращ се на площ от повече от сто декара.

— Само на километър от старата къща на Грайм — отбелязах аз.

Даян отвори капачето на мобилния си телефон и започна да набира.

— Задръж за малко. Това име ми прилича на… Джон, обажда се Даян. Да. Моля те да ме изслушаш. Разследвам някои неща, свързани с делото „Грайм“. Да, същото. Отпреди много години.

Ръцете й придърпаха лист хартия, изписаха името Джон Донован и го тикнаха под носа ми. Помислих си дали да не заредя кафеварката, но после реших, че нескафе също ще върши работа, и включих чайника. Даян продължаваше да говори.

— Както и да е. Попаднах на едно име — Даниъл Полард. Звучи ти познато ли? Наистина ли?

Вдигнала вежди, приятелката ми започна да си води записки. Водата завря и аз напълних две чаши.

— Имах чувството, че е свързан по някакъв начин — каза Даян. — Има ли го в съдебните протоколи?

Още записки, изписани със ситен почерк. Надникнах зад рамото й, опитвайки се да ги разчета, но тя стенографираше. Отказах се, сложих чашата пред нея и се отдръпнах с моята. Кракът й нервно почукваше по пода, а химикалката тичаше по хартията. Възбудата й беше видима. Направих разпечатка на снимката на прокурорския екип по делото „Грайм“, която ми беше изпратил Родригес. Извадих лупата и се наведох над нея. Пет минути по-късно Даян приключи разговора. Аз все още се взирах във фотографията.

— Добре, Джон, благодаря ти. Не, за момента е само допълнителна информация, която много ми помага. Ще ти съобщя, ако реша да предприема нещо. Още веднъж ти благодаря, Джон.

Капачето на телефона се върна на мястото си, а Даян се приведе към мен.

— Много съм добра, да знаеш!

— Е, след като сама го казваш…

— Даниъл Полард. Веднага почувствах, че името ми е познато.

— Откъде?

— Имаше го в едно списание. В материал по случая „Грайм“.

Сега аз се приведох напред.

— Нали помниш, че малко преди началото на процеса Грайм пледира за невменяемост?

— Помня — кимнах аз. — Но това не му помогна особено.

— Точно така. Промени обаче хода на процеса. Наблегна се на психическото му състояние, а фактите за събитията в къщата останаха на по-заден план. Но аз си мисля за някои факти, изнесени още в досъдебното производство.

— И в тях се споменава Полард?