Пръстенът на Борджиите [bg]

— О, глупости — озъби се Грант. — Не, единственият вероятен мотив би бил, ако е разбрала за любовницата на мъжа си. Проститутката… как й беше името?

— Хана Джеймс — тихо отговори Пендрагън, втренчен в нищото. После се обърна към Маклиби.

— Спомена ли приятелката му?

— Не исках да увеличавам мъката на горката жена. Обаче инспектор Грант намекна за това.

Пендрагън се обърна към него.

— Попитах я дали е подозирала мъжа си в изневяра — каза Грант.

— И тя как реагира?

— Изсмя се.

— Уверена жена.

— По-скоро луда.

— Добре — кимна Пендрагън, — може би трябва да я повикаме тук, за да покопаем по-дълбоко. Вероятно ще се наложи да й кажем за Хана, за да видим как ще реагира. Кен, какво става с „Бриджпорт Кънстръкшън“?

— За жалост нищо особено, сър. Разговарях с началника на Кетъридж и с неговия шеф. И двамата имат алиби. Чисти са. Фирмата има над сто служители и само двайсет и осем имат нещо общо с проекта на Фримли Уей: строителство, управление, администрация. Фирмата си има свой качествен контрол, строителни инженери и хора, които поддържат връзка с общинските власти за строителните предписания и разрешения. Изглежда единствените външни фирми, които наемат, са архитектурни бюра.

— Което ни отвежда до „Рейнър и партньор“. Но те нямат никаква пряка връзка с Керим и Кетъридж, освен че тяхната фирма е проектирала сградата, която ще се издигне на Фримли Уей — отбеляза Пендрагън и се обърна към Викърс и Тачър, които седяха на една от масите в центъра на полукръга. — Моля, кажете ми, че имате нещо положително да докладвате.

— Съжалявам, шефе — отговори сержант Тачър. — Никаква следа от пръстена.

Пендрагън скръсти ръце на гърдите си и впери поглед в пода.

— Добре, вървете си вкъщи — каза той с въздишка. — Утрото е по-мъдро от вечерта.