Пръстенът на Борджиите [bg]

Главният инспектор пристигна в стаята за инструктаж десет минути преди останалите. Донесе си прясно кафе от любимата му боливийска смеска и се зае да прочете за семейство Борджия в Уикипедия. Първи от екипа пристигна Джес Търнър.

— Не трябва да сваляш музика през работно време, шефе — каза той, когато видя Пендрагън пред компютъра.

— Ще запомня това, сержант.

— Какво търсиш?

— Взимам пример от теб и търся информация за семейство Борджия. Нали си спомняш, че ги споменах, след като се видях с професор Стоукс? За неговата теория, че някога този епископски пръстен е бил тяхна собственост?

— Да, спомням си. И какво?

Пендрагън въздъхна и се облегна на стола, като държеше чашата с кафе над кръстосаните си крака.

— Той не е бил собственост просто на някое семейство. Борджиите са…

Търнър го гледаше с празен поглед.

— Боже мили, защо си правя труда да плащам данъци? Не е останало нищо от образователната система! Борджиите са една от най-прословутите фамилии в историята и върхът на тяхното влияние е през петнайсети век. Главата на семейството, Родриго Борджия, става папа Александър VI. Негов син е Чезаре Борджия… Нещо просветва ли ти? Не? Естествено! Той е онова, което сега бихме нарекли военачалник, и бил много порочен. Фактически Борджиите са нещо като ренесансова мафия. Много богати и ужасно, ужасно неприятни. А дъщерята на папата, сестрата на Чезаре, Лукреция, е може би най-лошата от тях: разглезена, жестока, нимфоманка и убийца…

Търнър изведнъж доби заинтересуван вид.

— Като ренесансова психарка в стил Парис Хилтън?

— Парис коя?

— Шегуваш ли се? — Търнър го стрелна с невярващ поглед.

Мобилният телефон на Пендрагън започна да звъни.

— Главен инспектор Пендрагън?

— А, добър вечер, доктор Нюман…

— Предавам телефона на професор Стоукс.

— О, да, трябваше да ти се обадя. Съжалявам, забравих.

— Той твърди, че си му казал да вземе проби от скелета?

— Не съм казвал подобно нещо — отговори Пендрагън и направи гримаса на Търнър. Междувременно сержант Маклиби и инспектор Роб Грант влязоха и седнаха.

— Но той…

— Доктор Нюман, професор Стоукс ни беше много полезен и има интересни идеи за скелета. Той попита дали можем да му дадем назаем една от костите. Мисля, че я нарече…

— Проксимална фаланга. Да, знам.

— Има ли някаква особена пречка да не му позволите да хвърли едно око?

От другата страна на линията настъпи тишина.

— Нали имате останалата част от скелета? — добави обнадежден Пендрагън.

— Добре, господин главен инспектор — каза д-р Нюман с най-хладния си официален глас. След това добави с малко по-човешки тон: — Като лична услуга за теб. Този професор Стоукс може да вземе костта за двайсет и четири часа. Така добре ли е?