Пръстенът на Борджиите [bg]

— Доктор Джоунс ми обясни, че кантаридин може да се купи лесно в интернет, въпреки че е забранен. Този следобед постигнах напредък с арсеника. Една стограмова бутилка арсен триоксид е открадната от бутиков производител на стъкло, чиято фабрика е на по-малко от километър и половина оттук. Отровата е достатъчна за убийството на стотици хора.

— И не са съобщили?

— Не, обадили са се в местния участък на „Лаймхаус“.

— Възможно ли е крадецът да е някой служител или самият работодател?

— Възможно е, макар че работодателят е бил в чужбина, когато е станала кражбата. Търнър проверява това. Собственикът е извънредно противен и не е много популярен сред подчинените си. Те са сплотили редици и не му казали нищо за взлома, за да защитят сина на секретарката, който работи в склада.

— Това е малко странно, нали?

— Не толкова. Ако беше видяла тези хора, щеше да разбереш, че всичко е обяснимо. Собственикът, Грегсън, си мисли, че наистина е нещо специално. Момчето, което щеше да бъде обвинено и без съмнение уволнено, е… уязвимо.

— Уязвимо?

— Лек аутизъм, поне аз така мисля. Ужасно заеква. — Пендрагън се замисли за своя син Саймън. Как неговият невероятен математически талант е уравновесен от неспособността да общува леко с хората.

— Добре, може би няма да е лошо Търнър да надникне по-дълбоко в тази стъкларска фирма. Така, стигаме до двете други съставки на отровата — абриковата киселина и олеандъра. В доклада си беше написал, че произхождат от екзотични растения. Очевидно си проверил в Кралските ботанически градини в Кю?

— След като научих какво е убило Мидълтън, Търнър ходи там, но — нищо. Обади се в Лечебните градини в Челси и в нашата местна ботаническа градина „Куинс Парк“. Всички твърдят, че нищо не е изчезвало, макар че не е много трудно някой да се промъкне вътре и да открадне няколко клонки или семена. Джоунс ми обясни, че за отровата са нужни съвсем малки количества от тези съставки.

— Трябва да сте се отбили и в биологическия факултет на колежа „Куин Мери“, нали?

Пендрагън я погледна изненадано.

— Значи не сте.

— Не знаех, че…

— Е, вече знаете, инспекторе — хладно отвърна Хюз. Пендрагън стана, за да си върви. Когато стигна до вратата, Хюз обяви:

— Имаш четирийсет и осем часа, за да постигнеш резултат. След това ще те сваля от случая.