![Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/0/vsichko-zapochna-v-knizharnichkata-na-hyugo-bg-download.jpg)
Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]
- Автор: Кинг Шели
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-367-3
- Переводчик: Силвия Николова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]». Краткое содержание книги:
Исках да му кажа за договора за наем, че скоро „Водното конче“ няма да съществува и аз нямаше да има къде да отида, ако не приемех работата. Обаче исках да говоря с Хюго преди това. Така че просто свих рамене и продължих да плача. Джейсън се размърда — не знаеше какво да прави.
— Скъсахме с Раджит — казах аз.
Той кимна.
— Боровинков бейгъл?
Нямаше го по-дълго време, отколкото очаквах, но когато се върна с плика на „Пош Бейгъл“ в ръка, носеше и две големи чаши.
— Синята или червената напитка? — попита той.
Взех синята.
Копринена мъгла се спусна над ранната вечер, докато премигвах и се опитвах да видя знаците за парка през предното стъкло на волвото на Хюго. Бях в планината Санта Круз. Нямах представа къде точно се намирам. Най-накрая фаровете на колата осветиха през дърветата участъци от павилиони в цветовете на „Лего“ и разбрах, че съм намерила мястото.
Денят беше специален за Хюго и Джейсън. Никой не се изненада, когато стана ясно, че Хюго е присъствал на онова парти в Бъркли през 60-те, което е дало началото на Обществото за творчески анахронизми. Сега го почитаха като Anno Societatis I, член на обществото от първата година на основаването. Тази сутрин едва се сдържах, когато се появи наперено в облекло на благородник от епохата на Елизабет I, което Джейсън беше намерил отнякъде.
— Мисля, че много ми отива — каза Хюго и вдигна един златен бокал за наздравица сред бурните аплодисменти на клиентите в книжарницата. — Ще го нося всеки ден.
Всичко беше по идея на Нимю. Когато разбра, че Хюго е бил на онова култово парти в Бъркли, започна постоянно да го кани на всякакви събития, но той винаги отклоняваше поканите галантно. И когато казвам „галантно“, имам предвид, че се покланяше, обръщаше се към нея с „милейди“ и всички останали джентълменски трикове. Понякога си мислех, че тя продължаваше да го кани само за да й откаже по този начин. Обаче Джейсън най-накрая успя да го облече в клин. Днес щеше да се проведе церемонията за онези, които са допринесли през изминалата година за Кралството на мъглите. След войната щеше да бъде избран нов крал и той щеше да почете хората, които ще служат в новото му кралство. Хюго нямаше да го пропусне. Нито пък аз.
Спрях на едно свободно място на паркинга и вдишах дълбоко. Джейсън знаеше за предложението за работа, но не и че договорът за наем на „Водното конче“ ще бъде прекратен. Хюго пък знаеше за договора за наем, но не и за предложението за работа. Никой не знаеше, че Раджит е Хенри. Всички тези тайни тежаха като камъни в корема ми.
Проверих телефона си за пореден път. Не се бях чувала с Дизи след караницата ни. Според фейсбук вчера беше заминал, за да се срещне с група разработчици в Портланд. „Силвър Нийдъл Холдингс“ искаше да премести там целия екип, за да намали разходите. Не бяха много онези програмисти в „Аргонет“, които искаха да се преместят, така че Дизи беше много зает да търси нови попълнения. Трябваха много повече хора от тези, които бяха останали, за да се превърне в реалност визията на Ави и другите инвеститори. А после идваше и самата Ави. Тя беше на палубата на „Силвър Нийдъл“ и смяташе, че аз съм вече в бара на кораба, където щеше да се присъедини към мен по-късно, но всъщност аз все още бях на дока, седях върху купчина въжета и размишлявах да взема ли билета за първа класа.
Оставих колата и с фенерче в ръка тръгнах по пътеката към павилионите, музиката и миризмата на печено месо, надявайки се, че няма да срещна изгладнели пуми. Подминах една жена, облечена в тиролска носия, която се натискаше с някакъв мъж, сякаш от корицата на някой от моите любовни романи, и разбрах, че съм на прав път. След като попитах няколко души за посоката, най-накрая открих лагера, където бяха Джейсън и Хюго.
— Денят беше невероятен — каза Хюго. — Група за възстановки на битки от Втората световна война беше запазила полето за същия ден, така че всички се включихме. Рицари от кръглата маса и американски войници се биха цял следобед.
— И тази сутрин избрахме нов крал — напомни му Нимю. — Това също е важно.
Нимю описа в големи детайли приветственото стихотворение, което Джейсън беше написал за новия крал. Нещо в тона й ми подсказа, че повече се интересува от краля, отколкото от стихотворението.
— Случва се понякога — обясни Джейсън за конфликта с терена. — Опитваме се да сме внимателни с графиците, но организирането не е най-силната ни черта. Веднъж имахме оръженосец в кралството, който също така беше мениджър на проекти в Oracle[45]. Опита се да въведе ред и всичко да върви по ноти. Беше направил таблица в Google Docs с планираните събития и всички имаха достъп до нея. Само че никой никога не я отваряше.
45
Oracle Corporation — американска транснационална корпорация за компютърни технологии, която е специализирана в разработването и маркетинга на компютърни хардуерни системи и системи за управление на бази от данни. — Б. пр.