Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Клариса се олюля и се опря на облегалката на стола.
— Да не си посмяла да припаднеш точно сега, Клариса! — извика строго лейди Гилбърт.
— Благодаря ви, лейди Гилбърт — отказа любезно доктор Уитиком предложената му за трети път напитка.
Вече беше отговорил на всички въпроси на лейди Ан за времето в Лондон, за това колко удобно е било пътуването му и други незначителни теми. А когато тя се опита да ангажира вниманието му с разговор за предстоящата зима и за снега, който би трябвало да очакват, той рязко заяви:
— Бих искал да видя госпожица Стоун веднага, ако не възразявате.
Не можеше да го задържа повече. Поведе го нагоре по стълбите и почука на вратата на племенницата си. Трябваше да почакат доста, преди прислужницата да отвори. Когато Клариса най-сетне застана на прага, имаше доста измъчен вид. Лекарят, който често бе лекувал разглезени млади госпожици, веднага заключи, че госпожица Стоун не представлява изключение от общото правило. Очевидно капризите й бяха оставили без дъх бедната прислужница.
Когато видя и пациентката, убеждението му се затвърди. Беше красива млада дама, която лежеше в огромното си легло и с досада наблюдаваше натрапника. После погледът й се спря върху кожената чанта с инструменти и на лицето й се изписа ужас.
За да я успокои, доктор Уитиком остави чантата си на пода и ласкаво рече:
— Негова светлост херцог Клеймор е сериозно притеснен за вашето здраве.
Уитни се изчерви, преглътна мъчително и прошепна:
— Той е самото въплъщение на добротата и любезността.
— Точно така — кимна лекарят, питайки се дали наистина е доловил сарказъм в думите й, или просто така му се е сторило. — Доколкото разбрах, госпожице Стоун, наскоро сте пострадали. Дайте да погледна коляното ви.
Посегна да отметне завивката, но Уитни пронизително извика.
— Недейте!
За момент лекарят се обърка, но после разбра причината за притеснението й и се усмихна:
— Скъпа моя — започна той, сякаш обясняваше на някое капризно малко дете. — Вече не сме в средновековието, когато за една жена е било равносилно на смъртен грях да разголва тялото си пред мъж, пък бил той и лекар. Високо ценя вашата скромност, защото — Бог е свидетел — това качество вече се среща съвсем рядко сред младите дами, но се страхувам, че моментът не е подходящ да се притеснявате, и зная, че и леля ви ще се съгласи с мен. Е? — Той отново направи опит да я отвие, но пръстите на пациентката му отчаяно стискаха завивката и с все сила я придърпваха до брадичката й.
Доктор Уитиком започна да губи търпение.
— Аз съм лекар с богат опит и сред пациентите ми има доста жени. Ако това ще ви успокои, ще ви кажа, че дори нейно величество кралицата се обръща към мен, когато се нуждае от лекарска помощ.
— Думите ви изобщо не ме успокояват! — заяви Уитни.
— Слушайте, драга госпожице, негово височество ми нареди да ви прегледам и да ви назнача възможно най-подходящото лечение. И ми поръча да сторя това на всяка цена.
Уитни отчаяно затърси начин да избегне прегледа. Без съмнение демонстрирането на болезнена срамежливост беше единственият начин. Тя притвори очи, после смутено погледна лекаря.
— Зная, че всичко това ви се струва глупаво, доктор Уитиком, но наистина ще умра от срам, ако се наложи да се разголвам пред вас — един непознат, пък бил той и доктор.
— Но, скъпа! Та ние говорим само за коляното ви!
— Въпреки това продължавам да се чувствам ужасно. Вие не ме познавате, но негово височество би трябвало да се съобрази с тази ми слабост. Шокирана съм от пълната липса на проницателност от негова страна по отношение на моята… моята…
— Девическа чувствителност? — подсказа й лекарят, мислейки си за трудностите, с които щеше да се сблъска Клейтън през първата си брачна нощ с тази стеснителна девойка. Добре поне, че негово височество имаше богат опит по отношение на жените.
— Точно така! Знаех си, че ще ме разберете!
Доктор Уитиком с неохота се предаде:
— Много добре, госпожице Стоун. Няма да прегледам коляното ви, но при едно условие: трябва да позволите на някой от местните лекари да стори това.
— Дори веднага! — съгласи се Уитни с лъчезарна усмивка. Лекарят се наведе, затвори чантата си и попита:
— Познавате ли някого, който да е наясно със счупванията и разтеглянето на сухожилия и който да е в състояние да ви помогне?
— Някой, който да е наясно със счупвания и разтеглени сухожилия? Да. Да, разбира се.
— И кой е този човек? — настоя доктор Уитиком. — Как се казва?
— Томас — отвърна невинно младата дама. — Вярвам безрезервно в него. Когато стане въпрос за това, всички от околността тичат при Томас за помощ. Довиждане, доктор Уитиком. Благодаря ви, че дойдохте, и ужасно съжалявам за неудобствата, които трябваше да понесете покрай мен. Клариса, изпрати господин доктора.