Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Леля й седна на канапето и помоли девойката да се настани до нея.
— Скъпа, той не може насила да те накара да станеш негова съпруга. Сигурна съм, че има закони, които биха му попречили да го стори. Доколкото разбирам, проблемът е в друго — не дали херцог Клеймор може да наложи волята си над теб, а какво ще стане с баща ти, ако ти откажеш да станеш лейди Клейтън Уестморланд.
— Татко не е сметнал за необходимо да обсъди положението с мен, когато е дал съгласието си за този брак, така че не се смятам задължена да се съобразявам с последиците, които ще трябва да понесе от един мой отказ. Той никога не ме е обичал, а и аз вече съм напълно безразлична към него.
— Разбирам — въздъхна лейди Ан. — Може би наистина е най-добре за теб, че чувствата ти към Мартин са такива.
— Защо казваш това?
— Защото баща ти е похарчил всичко, което Уестморланд му е дал. Ако ти откажеш да се омъжиш за него, негово височество просто ще поиска парите да му бъдат върнати. И тъй като баща ти не може да върне дори пени, ще прекара живота си в затвора за длъжници сред мръсотия, влага и плъхове. Ако у теб е останала дори най-малка искрица обич към него, ще ти бъде трудно да живееш щастливо с Пол, като знаеш, че ти си отговорна за тежкото положение на баща си. Но след като си напълно сигурна, че няма да се измъчваш от чувство за вина, наистина няма и да се съобразяваме с Мартин, нали?
Леля й излезе от стаята и остави Уитни на мрачните й мисли. Момичето потръпваше от ужас, като си представяше баща си, облечен в дрипи, затворен в тъмна килия. Трябваше да върнат парите на Уестморланд. Може би ако тя и Пол живееха възможно най-скромно, биха могли да върнат дълга на баща й и след няколко години да го освободят от затвора. Най-добре обаче беше да принуди херцога сам да се откаже от споразумението. Така нямаше да се наложи да му връщат нищо. А може би грешеше? Зачуди се какви ли са условията на брачния договор.
— Чичо Едуард! — почти извика тя. Разбира се! Чичо й не би понесъл любимата му племенница да се почерни за цял живот заради дълговете на баща си. Чичо Едуард би могъл да даде на баща й пари на заем.
Но дали лорд Гилбърт щеше да има достатъчно средства, за да се върне дългът на Клейтън? По всичко личеше, че сумата е била доста голяма. Двадесет и пет хиляди лири? А може би тридесет хиляди? Сърцето й се сви. Чичо Едуард едва ли имаше толкова пари.
Когато Клариса отиде да събуди младата си господарка на следващата сутрин, тя я завари зад бюрото. Докато пишеше, очите й възбудено блестяха. Бележката беше предназначена за Клейтън и съдържанието й едва ли щеше да му се понрави. Тя го уведомяваше, че си е ударила коляното и затова трябва да остане на легло. После любезно го уверяваше, че ще й бъде изключително приятно да го види на следващия ден, ако, разбира се, се почувства по-добре. Подписа бележката с „Уитни“ и се облегна назад, доволна от себе си.
Идеята за удареното коляно беше много добра, защото подобни наранявания обикновено отнемаха доста време, докато пострадалият се възстанови. На следващия ден Уитни щеше да изпрати на херцога втора бележка със същото съдържание, като добави и сърцераздирателни подробности около нещастната случка. С повече късмет щеше да успее да се крие от него до завръщането на Пол.
— Какво искаш да облечеш за срещата си с херцога? — попита Клариса.
Уитни загадъчно се усмихна:
— Няма да се срещам с Уестморланд — нито днес, нито утре, нито който и да е друг ден. Чуй това. — И тя прочете бележката на глас.
— Е, какво ще кажеш? — попита Уитни.
— Мисля, че той ще разбере какво си намислила — тревожно отвърна камериерката. — Очаквам да влети в къщата и да вдигне всички във въздуха. Аз лично не бих искала да присъствам. По-добре ще е да попиташ лейди Ан, преди да изпратиш това на господин Уестланд.
— Нямам време да чакам, докато леля ми стане — търпеливо обясни девойката. — Ти ще трябва да отнесеш бележката до дома на херцога и да му я предадеш.
— Аз? Защо аз? — пребледня Клариса.
— Защото трябва да знам как ще реагира, когато прочете писмото ми.
— Сърцето ми се свива, като си помисля какво ще се случи! — запротестира Клариса, но покорно взе сгънатия лист и тръгна към вратата. — А какво да кажа, ако ме попита за подробности?
— Все ще измислиш нещо. Само се постарай да запомниш какво си му казала, за да не кажа нещо друго, когато се наложи и аз да обяснявам.
Когато прислужницата излезе, Уитни почувства, че огромен товар се смъква от плещите й. Тя весело затананика и започна да оглежда роклите си, за да избере коя от тях да облече.