Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
— Ще започне да буйства.
— Така и стана.
— Но, господарю, при всичките си недостатъци Бойър и Саутгейт бяха опитни ездачи. Защо не скочиха от седлата?
— А! Ами ако стремената на седлата им са подменени с по-тесни? Когато се качваш на коня просто пъхаш ботуша си в стремето. Това е лесно. Също както да си сложиш тесен пръстен. Проблемът е как ще го извадиш от пръста си. Спомни си, че ботушите на Бойър и Саутгейт бяха мокри, затова вероятно кожата се е издула леко. На тръгване от Темпълкъм ботушите са прилепвали точно в стремената. Не им е направило впечатление, че стремената са по-тесни. В действителност така дори им е било по-лесно да овладеят буйните коне, но щом са ги пришпорили, вече нищо не е зависело от тях.
Той поклати глава.
— Няма как да го докажа. Седлата на Бойър и Саутгейт са свалени и върнати в конюшнята, а истинските им стремена са сложени на старото им място. Въпреки това съм уверен, че клопката е заложена тъкмо по този начин.
— Но шпорите са били в техните стаи, нали?
Бенджамин сви рамене.
— Според мен това не е от значение. Вероятно има ключове, които стават на всяка врата в тази къща. Отварянето на коя да е врата ще отнеме някакви си минути. Намираш ботушите за езда и слагаш на всяка от шпорите по малко живак.
— Ами убиецът?
— Имам някакви съмнения, но да знаеш, че, ако убиецът изобщо продължи с нападенията, следващия път ще нападне нас, Роджър. Затова бъди нащрек!
— А Мандевил?
Бенджамин се взря в мене.
— Може той да е убиецът, господарю. Знаел е къде са били онези агенти в Лондон, както и мистрес Хопкинс. Може да е убил и своите хора, Козма и Деймиън. Той и при лова оцеля невредим.
— Да твърдиш нещо — скастри ме Бенджамин — и да го докажеш са различни неща.
— Ами гатанката? Разгадахте ли я?
— Може би. Припомних си някои неща. Често наричат кръщелния купел „река Йордан“, по името на реката, в която е бил кръстен Христос.
Бенджамин се засмя на учудването ми.
— Но стига засега. По-важното е, че мога да докажа как са убити Козма и Деймиън. Не е било дело на призрак, а на находчив убиец — той стисна рамото ми. — Слушай, Роджър, поразходи се наоколо или пък се опитай да поуспокоиш обърканата душа на Мандевил. Посети горкия Саутгейт, пофлиртувай с младата Матилда, но се върни тук по-късно.
Бенджамин се загледа през прозореца.
— След около два часа.
Послушах господаря си. Заскитах из къщата като призрак, тъй като никой нямаше желание да се поразговори с мен. Рейчъл беше в стаята си. Сантер и съпругата му се съветваха, оттеглили се в уединение. Мандевил продължаваше да се въси в залата, а двете старици се кискаха в стаята на Саутгейт и ме попитаха не искам ли и мен да поизмият? Матилда не се виждаше никаква. Осъзнах, че смъртта на Бойър е изплашила много от слугите и ги е накарала да напуснат Темпълкъм.
Слязох при езерото и се загледах в тайнствения остров. Зачудих се дали да не се кача в една лодка и сам да греба до брега му, но над езерото се стелеше мъгла. Беше ми студено, бях уплашен и, както ми нареди Бенджамин, се прибрах в стаята си.
Заварих вратата отключена. Бях дал ключа на господаря си преди да изляза. В стаята беше притъмняло, но не видях нищо обезпокоително, затова си легнах и се увих с постелите. Почти се бях унесъл в сън, когато изведнъж подуших дим и чух пращене под леглото си. Събудих се на мига. Отметнах завивките и изхвърчах от стаята. Отвън стоеше Бенджамин и се смееше на уплахата ми.
— Какво правите, господарю, за Бога? — ревнах аз.
Бенджамин ме потупа по рамото.
— Успокой се, Роджър, можех да те взривя, но не го направих. Ела да ти покажа — той влезе в стаята. — Помогни ми да избутам леглото.
Забутахме леглото и успяхме да го поместим с няколко инча. Тогава видях трудно забележима следа от факла на каменния под отдолу. Бенджамин я посочи.
— Ето, според мен Козма е убит по този начин. Вратата е била заключена, но подозирам, че преди той да се прибере в нея, някой е налял масло между постелите и самото легло, а после е вмъкнал там и малка торба барут.
— А как е запален огънят?
— С фитил, разбира се.
— Схванах — отвърнах аз. — Потропали са на вратата и са помолили Козма да запалят фитила под леглото, така ли?
— Не. Било е необходимо да прикрепят фитил към торбата с барут и да оставят фитила навит под леглото.
— После?
— Когато нещастникът е заспал, някой се е качил тук и е започнал да издърпва конеца, завързан към фитила.
Конецът е минавал по пода и излизал на каменните плочи, застилащи пода на галерията. Фитилът се размотава като змия. Убиецът го издърпва бавно по пода, докато единият му край не се показва под вратата. Запалили са прахан, фитилът е пламнал и Козма е бил мъртъв.