Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
— Не е възможно да се е случило така! Козма е щял да забележи.
— Напротив. Колкото и ти забеляза. Влезе в стаята, без да се оглеждаш за някакъв почти незабележим конец, който тръгва от леглото ти и излиза изпод вратата. Дори и да го беше видял в сумрака, нямаше да му обърнеш внимание. Всичко, което е трябвало да направи убиецът, е да намери конец, както сторих аз, и бавно да го дърпа. Става почти съвсем безшумно. Убийството ще се случи до няколко секунди. Също както теб Козма не е чул пукота на фитила. Трябвало е да гори бавно, но много тихо. В твоя случай разпръснах неголямо количество барут, а при Козма е използвано масло. Там е разликата.
— Но ние не открихме никакви следи. Ако има горящ фитил, след себе си той ще остави чернилка, нали?
— Не. Фитилът по-скоро тлее, отколкото гори. Пък и помисли, Роджър, конецът е бил махнат, фитилът изгаря, а хората, които влизат и излизат от стаята, в която е станал пожара, едва ли ще обърнат внимание на странната следа от изгоряло по пода.
— Как го разкри?
— Следата от факла пред вратата, която води към галерията, ме озадачи. Не можех да си обясня и как така леглото е толкова обгоряло. Почти съвършено убийство, Роджър. На убиеца не му е било необходимо да влиза в стаята и да убива Козма. Унищожени са всички улики, като изключим тази следа от факла пред вратата.
— Убиецът е можел да вдигне цялата къща във въздуха.
— Едва ли. Както сам си забелязал, подовете във всички стаи са каменни. А и около това легло няма вещи, които лесно пламват. Леглото е щяло да изгори, човекът в него да умре, но някой със сигурност е щял да забележи пожара и той да бъде потушен.
— Защо Козма не е станал от леглото?
— Доста време не откривах отговора, докато не се сетих за барута. Вероятно количеството му е било достатъчно, за да го рани лошо. Спомняш ли си трупа? Почти нищо не беше останало от долната част на краката му. Барутът или е убил нещастника, или го е ранил толкова тежко, че той е припаднал и повече не е дошъл на себе си. Междувременно маслото се е възпламенило. Леглото е от старо дърво и е щяло да изгори бързо като стърнище в сушаво лято.
Гледах към моето легло и видях логиката в заключенията на Бенджамин. Фитилът гореше и не оставяше следа, барутът експлодира, краката на нещастния Козма са откъснати и тогава дори да е искал, не е могъл да се измъкне. Огънят се е разгорял буйно.
— Е — Бенджамин огледа стаята, — тук всичко е наред. Огънят е загасен, няма тлеещи пламъци. Да идем до църквата и ще ти покажа как е убит Деймиън.
Излязохме от имението и слязохме към тихата като гробница църква. Бенджамин ме бутна вътре и заключи. Запали две факли. Черната смола се разгоря с пукот и пламна, с танцуващите сенки от светлината на трептящия й пламък мястото изглеждаше още по-зловещо.
— Да приемем — тихо рече Бенджамин, — че аз съм убиецът. Влязъл съм в параклиса, за да убия някого. Тялото на Козма е положено тук и неговият брат ще дойде за бдението. За нещастие идват и други: Мандевил, Саутгейт, идваме дори ние. Най-после си тръгваме и убиецът, който се е криел под тези стъпала, водещи към кулата, получава още едно предимство, когато Деймиън заключва вратата.
Бенджамин тръгна напред, мина покрай кръщелния купел и спря, обърнат към олтара.
— Всичко съм приготвил. Арбалетът и стрелите са скрити. Дори съм набелязал мястото, откъдето ще стрелям, а също така съм вдигнал външното и вътрешното резе на един от прозорците.
Бенджамин застана в позата на стрелец и се престори, че поставя стрела в арбалета.
— Деймиън е убит. Уверявам се, че е мъртъв и си тръгвам. Целта ми обаче е да накарам останалите да мислят, че съм се вмъкнал и измъкнал от църквата като призрак. Ето какво съм направил.
Бенджамин отиде в един от малките трансепти и спря пред прозореца. Отвори го и измъкна от тъмнината дълга, тясна стълба, от онези, които войниците използват, за да се катерят по крепостните стени, когато превземат замъци. Подобна беше и на онези, които използват занаятчиите, които правят покриви на къщите. Бенджамин я подпря на стената и се изкачи. После с доста пъшкане и охкане, изчезна надолу по стълбата. Чух стържене, като да я махаше и гласът му прозвуча отвън.
— Виждаш ли, Роджър, така се е измъкнал убиецът.
— Много добре — провикнах се аз. — А как сте залостили капаците на прозорците отвън и отвътре?
— Ами много лесно — отвърна ми господарят. — Отдръпни се!
Послушах го. Капаците на прозореца хлопнаха и дори аз чух как резето падна. Изтичах навън. Бенджамин стоеше на няколко ярда от църквата и все още държеше стълбата. Очевидно я беше използвал да захлопне капаците и да бутне просто устроеното резе, та то само да падне на мястото си. Тръгнах към него. Той стоеше, доволен като хлапе, смееше се и пляскаше с ръце.