Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Лий мина покрай Ребека Чейс — тя лежеше, без да мърда; очите й гледаха с празен поглед.
Препъвайки се, Беатрис тръгна да го пресрещне.
Докато вървеше, Лий презареди револвера си.
— Да вървим — едва промълви момичето. — Да се махаме оттук! — лицето й бе бяло като брашно.
— Сега трябва завинаги да се махна оттук.
— Да — отговори тя — да вървим.
По тротоарите стояха мъже, които ги гледаха. Скоро някой от тях ще се сети да отиде да си вземе пушката, помисли си Лий. Време беше да напусне този град.
— Върни се в хотела на мисис Болтуит, отивам за конете и ще дойда да те взема.
Тя се опита да каже нещо, но Лий я прекъсна:
— Прави каквото ти казвам.
Беатрис направи няколко крачки и се обърна, за да го попита пак:
— Ще дойдеш да ме вземеш, нали?
— Да — каза той, — върви сега — тя се обърна и прекоси улицата.
Лий я проследи с поглед, а после тръгна към банката. Хората го гледаха, но никой не смееше да каже нищо. Двама мъже стояха до тялото на помощник-шерифа, а една жена бе коленичила в прахта до Ребека.
Той изкачи няколкото стъпала към входа на банката, отвори вратата и влезе вътре. Банковият чиновник седеше до гишето, а Уолкър бе застанал пред кабинета си. И двамата изгледаха Лий по един много странен начин. Нищо ново — и преди го бе виждал този поглед.
Страхуваха се от него.
— Мистър Уолкър — каза Лий и в същия момент му хрумна, че те може би мислеха, че ще им ограби банката. — Искам да дам някои разпореждания във връзка с ранчото ми, както и да сменя малко скъсани банкноти.
Уолкър прочисти гърлото си и каза:
— Какво по-точно имате предвид?
— Продадох ранчото и конете си, а също така прехвърлих сметката си на друго име. Искам да узаконя и продажбата, и прехвърлянето.
— Добре — отговори Уолкър. — Тогава по-добре влезте в кабинета ми.
Докато Уолкър и помощникът му приготвяха документите, Лий гледаше през прозореца какво става навън. Няколко души занесоха тялото на Фипс в дърводелската работилница. Мистър Мартин и една жена се бяха навели над Ребека. Още никой не се бе сетил да си вземе пушката, но и това скоро щеше да стане.
— Ето, готово — каза мистър Уолкър и прочете документите:
„В замяна на получения от мен един щатски долар, аз продавам и прехвърлям цялото си имущество, известно като Ривър Ранч, както и принадлежащите към него животни и земя. Към тях следва да се прибави и сметката ми в Крий Банк, като всичко изброено дотук става собственост на мис Беатрис Морган, живуща тук, в областта на град Крий, Монтана, подписано днес, двадесет и трети август, хиляда осемстотин осемдесет и седма година.“
— Сега трябва да се подпишете, мистър Лий, ние ще ви бъдем свидетели… макар че, трябва да ви предупредя… — Уолкър изглеждаше много притеснен. — Вижте, по дяволите, та това са много пари!
Лий подписа документите с името „Уилям Франклин Лесли, известен също като Фредерик Лий.“
— Това задоволява ли закона? — попита той.
— Да, напълно — отговори мистър Уолкър.
Лий видя един продавач да се приближава по тротоара. Носеше двуцевна къса пушка.
— Това е вашето копие — каза Уолкър. — Подписано пред свидетел и заверено. Ще изпратя скъсаните банкноти до Денвър и после ще й дам сумата.
— Довиждане, мистър Уолкър — Лий се наведе над бюрото, за да стисне ръцете на банковия агент и неговия помощник.
— Ще… ще се опитам да наглеждам момичето вместо вас — лицето на Уолкър бе аленочервено.
— Ще съм ви много задължен — отговори Лий.
Лий излезе от банката през задната врата и тръгна към конюшнята. Срещу него се появиха двама дървари. Единият имаше пистолет, затъкнат в колана си. На главната улица се чуваха мъжки гласове, които викаха нещо един на друг.
— Ей, ти! — единият от дърварите се затича срещу него. — Вярно ли, че помощник-шерифът бил застрелян?
— Да, вярно — отговори Лий, — убит е.
— Мамка му — възкликна мъжът. — И кой го направи?
— Аз.
— О, така ли? — каза дърварят. — Ти, значи?
Той отстъпи назад и застана до приятеля си. Лий мина покрай тях към конюшнята.
— Какво ще кажеш за този? — чу той да пита единият от мъжете.
— Излъга те — отговори приятелят му.
Лий плати два долара на мис Макфий за престоя и храната, оседла коня си и го изведе навън. Чудеше се дали да спре за малко в ранчото. По-добре, не. Ако направеха хайка след него, щяха да го търсят първо там.
Той се метна на седлото. Рамото го болеше ужасно, пък и гърдите го пареха там, където го бе одраскал куршумът.