Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
После, когато момичето отиде в стаята си, Лий остана буден още малко, за да почете вестника. В него имаше статия за това, как Югът излиза от кризата след войната. Той си помисли, че не само Югът, но и цялата страна има да се оправя с последствията от тази война.
Дочете статията, после се наведе настрани, за да духне пламъка на лампата, и внимателно се намести на дясната си страна. Трябваше да внимава да не нарани рамото си сега, когато вече заздравяваше.
Тази нощ Лий не сънува нищо, или поне не си спомняше.
Когато сутринта стана от кревата, в първия момент Лий загуби равновесие, но това веднага премина. Извади ризата си от гардероба и видя, че Беатрис е зашила дупката от куршума на рамото така, че тя почти не личеше.
Момичето влезе точно когато Лий се опитваше да си обуе ботушите и се наведе да му помогне.
— Снощи Тод Фипс отиде до лагера на дърварите — каза му тя. — Ще се върне утре.
— Умори ли се да се грижиш за мен, Беатрис?
— Мислех си да те откарам с каруца до ранчото ти днес…
— И да ме измъкнеш от града — той й се усмихна. — Кога каза, че трябва да се върне фипс?
— Май че утре следобяд.
— Тогава ще си тръгна сутринта, става ли?
Тя кимна и му обу и левия ботуш. За момент остана коленичила с ръка върху обработената кожа, стоеше и го гледаше. Докато се бе мъчила да го обуе, от дългите й кафяви коси се бе измъкнал един кичур, който сега свободно висеше надолу.
Лий се наведе и нежно я целуна по устата.
— Благодаря ти, Беатрис, за всичко!
После те слязоха за закуска.
Пасторът, за който бе споменала мисис Болтуит, вече бе седнал в кухнята, за да хапне. Освен него там имаше още двама търговски пътници. Единият бе сложил куфарчето с мострите до стола си.
Лий им каза „Добро утро“ и в отговор получи кимване с глава от единия търговец. Другите двама мъже предпочетоха да замълчат.
Закуската се състоеше от бекон, палачинки и малини с мед. Известно време те само ядяха, без да си говорят.
Мисис Болтуит влезе и отиде до печката, за да смели и приготви още кафе.
След това пасторът — дребен плешив мъж с прашен костюм — сложи вилицата в чинията си и със скърцане избута стола си назад.
— Няма да седя на тази маса повече — високо каза той и излезе от стаята. Търговският пътник с куфарчето стана и го последва. Другият мъж остана на мястото си и свел глава над чинията си, продължи да яде.
— Заради мен губите клиенти — обърна се Лий към мисис Болтуит.
— Да вървят по дяволите! — отговори тя, но червеното й лице изразяваше силно безпокойство.
— Кажете ми — обърна се Лий към нея — какво се говори в града за последното убийство?
— Никой не му обръща внимание — побърза да каже Беатрис.
— Кажете ми! — настоя Лий, като гледаше мисис Болтуит.
— Божичко! — възкликна тя, сложи кафето на печката. — Защо трябваше този Джордж Смол да е толкова стар…
— Разбирам… — каза Лий.
— Той беше един мръсен убиец! — вметна Беатрис.
— Така е, миличка — съгласи се мисис Болтуит. — Сигурна съм в това. Чух, че идвал от Мисури, сигурно е приятел на онова животно, Куантрел. Но хората тук не обичат в техния град толкова често да стават убийства.
— Лий утре се връща в ранчото си и няма да безпокои никого повече — каза Беатрис.
— Това ще бъде най-доброто — мисис Болтуит дойде при тях и им наля прясно кафе. Тя и Лий се спогледаха над главата на Беатрис. Този поглед идваше сякаш от миналите дни, от предишния живот, който и двамата познаваха добре. И в него се четеше само едно — „Внимание, неприятности!“
На Лий му се щеше да се поразходи с Беатрис след закуска — може би да отидат до реката и да почетат там, или пък да си устроят малък пикник. Вместо това обаче той се качи пак в стаята си и прекара остатъка от деня в леглото, четейки останалите стати в „Харпърс Уикл“.
Не слезе в кухнята нито за обяд, нито за вечеря.
Беатрис му донесе храната в стаята. Тя му каза че пасторът не дошъл за обяд, но че мисис Болтуи приготвила любимия му пай с равен за вечеря; той не устоял на изкушението и се появил в кухнята, за да си хапне.
Тази вечер, след като отнесе чиниите, Беатрис се върна в стаята на Лий, съблече се и легна при него. Това беше най-хубавата им нощ заедно въпреки болките в рамото му.
На сутринта Лий се събуди рано, нетърпелив да си върви. Тревожеше се за ранчото и конете. Бе отсъствал цели три дни. Бап и останалите сигурно вече се тревожеха и се чудеха какво да правят. Оттук нататък щеше да се наложи някой от тях да ходи до града за продукти и изобщо за всичко, от което имаха нужда. Няколко месеца Лий трябваше да стои настрана от Крий. Ако направеше така, то може би след време шумът щеше да поутихне и след няколко години хората щяха да са забравили за какво е била цялата дандания.