Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
— Той самият няма намерения да премахва дълговете — увери го Помпоний. — Просто хората от втората и третата класа се надяват, че ще го стори заради тях.
— А той обещал ли им е нещо в този дух?
— Дори не му трябва да обещава. Сред черните облаци, надвиснали над главите на всеки от тях, надеждата е единственият слънчев лъч, който още ги топли. В лицето на Сулпиций народът вижда човека, който мрази Сената и първата класа по същия начин, по който навремето ги мразеше Сатурнин. Надяват се на един нов Сатурнин. Но Сулпиций е твърде различен.
— Защо? — искаше да знае Антоний.
— Нямам абсолютно никаква представа какво цели — вдиша рамене Тит Помпоний. — Нека по-добре да се измъкнем от тълпата, преди да са решили да си изкарат всичко върху главите ни.
На стълбите пред Сената двамата се сблъскаха с втория консул, придружен от силно развълнувания си син. И двамата се връщаха от експедиция в Лукания и в очите им още просветваха войнолюбиви искрици.
— Да не би да се повтаря историята със Сатурнин! — извика на висок глас обезсърченият Помпей-син. — Е, този път поне сме готови да го посрещнем, както трябва. Няма да му позволим да спечели на своя страна тълпата, както го бе сторил навремето истинският Сатурнин. Вече повечето от нас са се върнали от войната и за броени минути можем да сформираме шайка. Точно това смятам и да направя. Нека го спрем, преди да сме го изпуснали твърде далеч. Следващото заседание на плебейското събрание ще протече при твърде различни обстоятелства, можете да ми вярвате!
Тит Помпоний обаче не обърна особено внимание на разгорещения младеж, ами се насочи към баща му консула й другите сенатори, насъбрали се край него.
— Между Сулпиций и Сатурнин разликата е между земята и небето — държеше той на своето. — Също както времената са други, така и мотивите на Сулпиций нямат нищо общо с тези на Сатурнин преди години. Тогава проблемът беше недостигът на храна. Сега цял Рим се вълнува от натрупаните си дългове. Сулпиций обаче не желае да става цар на Рим. Той иска те да управляват Рим. — Посочи насъбралите се в Кладенеца представители на втората и третата класа. — А това е нещо твърде различно.
— Вече пратих вест до Луций Корнелий — съобщи консулът Тит Помпоний.
— Нима мислиш, че сам не можеш да се справиш със ситуацията, Квинт Помпей? — учуди се Помпоний, който обичаше да задава неудобни въпроси.
— Точно това мисля — отвърна без всякакво стеснение Помпей Руф.
— Ами Гай Марий? — попита Антоний. — Той винаги би могъл да успокои римската тълпа.
— Не и днес — изрече презрително Катул Цезар. — Точно в този случай той подкрепя бунтаря — трибун. Да, Марк Антоний, именно Гай Марий е накарал Публий Сулпиций да организира всичко това!
— Не мога да повярвам — стоеше като втрещен Антоний Оратор.
— Пак ти повтарям, зад Сулпиций стои Гай Марий!
— Ако това наистина е така — намеси се Помпоний, — бих казал отсега, че в най-близко бъдеще ни чака четвърти законопроект.
— Четвърти законопроект ли? — намръщи се Катул.
— Всеки момент той ще прокара закон върховното командване на армията срещу Митридат да бъде отнето от Луций Корнелий и да бъде предадено на Гай Марий.
— Сулпиций не би посмял! — извика Помпей Руф.
— Защо да не посмее? — изгледа го неразбиращо Тит Помпоний. — Започвам да се радвам, че си извикал първия консул. Кога да го очакваме?
— Утре или най-късно вдругиден.
Сула обаче дойде още преди изгрев-слънце. В момента, в който бе получил писмото на колегата си Помпей Руф, той се беше хвърлил в каручката си и без да спира, бе изминал наведнъж цялото разстояние между Капуа и Рим. „Дали в историята на Рим на някой друг консул му се бяха струпвали толкова лоши вести една след друга? — питаше се Сула и изброяваше: — клането в Мала Азия, сега пък Сулпиций. Държавата не разполага с нищо, току-що излизаме от една война, а името ми вече е опетнено за вечни времена, задето си позволих да разпродам държавни имоти. Не че ме е грижа особено, важното е да успея да се справя с всичко едновременно. А аз ще успея.“
— Плебейското събрание свикано ли е днес? — попита Сула Помпей Руф, в чийто дом се бе отбил най-напред.
— Да. Тит Помпоний предполага, че Сулпиций ще прокара закон, отнемащ върховното командване от теб, за да бъде прехвърлено на Гай Марий.
Сула сякаш замръзна на мястото си; дори очите му застинаха като на някоя каменна статуя.