Венец от трева (Част III: Омразата)

Сула обаче не изглеждаше изненадан.

— Така и предполагах, че ще направи.

— Тогава какъв беше смисълът на всичко? — възмути се Сцевола.

— По такъв начин ще можем по всяко време да обявим законите му за нищожни. Щом са били гласувани на празник, значи могат да бъдат зачеркнати. Всъщност в това е и целият смисъл от празниците.

— Но ако той успее да прокара закона си за сенаторите — длъжници — напомни му Катул Цезар, — няма да има кой да обяви законите му за невалидни. Сенатът дори не би могъл да събере кворум, за да реши каквото и да било. С други думи, Сенатът ще изчезне веднъж завинаги като политическа институция.

— Тогава предлагам да се съберем с Тит Помпоний, Гай Опий и останалите едри заемодатели и да ги убедим да се откажат формално от дължимите им кредити. Разбира се, само за пред очите на хората, всеки ще си плати по-късно.

— Да, ама не можем! — вдигна безпомощно ръце Сцевола. — Лихварите, които са давали на сенатори, държат на всяка цена да съберат заемите си, а ние нямаме с какво да им ги върнем! Никой сенатор не заема пари от почтени банкери като Помпоний и Опий! Те са твърде известни и сделките им са публична тайна. Всеки цензор би научил, ако някой се обърне за помощ към тях.

— Тогава ще осъдя Гай Марий в държавна измяна и ще му отнема имотите — закани се Сула. — Така ще има с какво да си платим дълговете.

— О, Луций Корнелий, не си го и помисляй! — спря го Сцевола. — „Народът-властник“ ще ни види сметката!

— Тогава ще отворя военната си каса и ще платя от нея дълговете на всички сенатори! — процеди през зъби Сула.

— И това не можеш да сториш, Луций Корнелий!

— Вече ми омръзна все да ми повтаряте какво не мога да направя — ядоса се консулът. — Какво искате? Да се оставя на побъркания Сулпиций и шепа нещастници, надяващи се да премахнат техните дългове? Няма да я бъде! Спомни си какво ти казах, Квинт Муций! По-скоро бих пренесъл планината Пелион на гърба си, но няма да се предам! Ще направя това, което трябва да се направи.

— Създай паричен фонд — посъветва го Катул. — Всички онези от час, които разполагат с някакви пари в излишък, ще дадат за останалите, заплашени от изгонване.

— Трябваше по-рано да го направим, но пък откъде да знае човек какво му готви бъдещето… — замисли се Сцевола. — Създаването на подобен фонд ще отнеме поне месец. Аз самият не дължа нищо, Квинт Лутаций. Предполагам, че и ти също. Както и Луций Корнелий. Но откъде да вземем пари в брой? Отдавна не разполагам с такива! А ти? Можеш ли да събереш отведнъж хиляда сестерции, без да продадеш нищо?

— Хиляда мога, но не и повече — призна си Катул.

— Аз и толкова не мога — призна на свой ред Сула.