Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
При произнасянето на това паметно слово целият Сенат бе подскочил като ужилен и повечето не искаха да повярват на ушите си. Оказваше се, че и Сулпиций може да се държи като демагог. Сулпиций! Най-почтеният от почтените, най-консервативният от консервативните! Та нима той самият не бе наложил пръв своето вето върху завръщането на политическите изгнаници, прогонени от Варианската комисия? А ето, че след по-малко от година се отмята от думите си и кани наказаните да се приберат. Какво се беше случило с него?
Два дни по-късно Сулпиций свика повторно плебейското събрание и обяви трети законопроект. Всички италийци, получили наскоро римско гражданство, както и десетки хиляди римляни-освобожденци щяха да бъдат тепърва разпределени равномерно между всичките трийсет и пет триби. Двете новосъздадени от Пизон Фруги триби се премахваха като излишни.
— Открай време римските триби са били трийсет и пет, не можем заради нечии прищевки да прибавяме или изваждаме от тях! — обясняваше на всеослушание Сулпиций. — Това, което е несправедливо, е някаква триба, наброяваща всичко на всичко три-четири хиляди граждани, да има в трибутните комиции равен глас с трибите Есквилина и Субурана, наброяващи по над сто хиляди римски граждани! Цялото римско държавно устройство е така сглобено, че да защитава интересите на вездесъщия Сенат и на първата класа, от която той черпи живот! Има ли сенатори и конници, които да принадлежат на Субурана или Есквилина? Разбира се, че не! Всеки от тях си е намерил местенце я в триба Фабия, я в Корнелия, я в Ромилия! Е, нека си останат, като толкова много държат, във Фабия, Корнелия или Ромилия! Но нека отсега нататък търпят съседството на хора от Прифернум, Бука и Вибиниум, нека знаят, че в техните Фабия, Корнелия и Ромилия ще влизат същите онези презрени освобожденци, които досега се тъпчеха в Есквилина и Субурана!
Последното предложение бе посрещнато с всенароден възторг и естествено си спечели благоволението на всички обществени прослойки без най-горните и най-долните. На най-горните, защото им предстоеше да изгубят контрол върху един от лостовете на властта; на най-долните — защото с реформата не се променяше нищо в тяхното собствено положение.
— Това не мога да го проумея! — жалваше се Антоний Оратор пред Тит Помпоний, с когото стояха един до друг в Кладенеца на комициите и се опитваха да не оглушеят от неистовите крясъци на Сулпициевите последователи. — Та той самият е нобил! Кога е намерил време да си спечели толкова много привърженици! Да е Сатурнин, не е Сатурнин… Не разбирам…
— О, аз пък много добре разбирам — отвърна му с горчивина Помпоний. — Днес той обвинява сенаторите, че са задлъжнели. Това, на което тълпата се надява, е просто. Казват си, че ако сега позволят на Сулпиций да прокара законите си, като награда той ще прокара четвърти — този, според който всички дългове ще бъдат отменени.
— Но как може да го стори, щом се е захванал да гони от Сената хора, задлъжнели с някакви си осем хиляди сестерции! Осем хиляди сестерции! Та това е жалка цифра. Чудя се дали в целия град има човек, който да не е задлъжнял с поне толкова по време на войната!
— Да не би да изпитваш затруднения, Марк Антоний? — изгледа го любопитният Помпоний.
— Не, разбира се, че не! Но същото може да се каже само за още една шепа хора. Дори хора като Квинт Анхарий, като Публий Корнелий Лентул, Гай Бебий, Гай Атилий Серан са в затруднения. Богове, та това са едни от най-достойните ни съграждани, Тит Помпоний! Кой от нас не е търсил като безумен пари в брой през последните две години? Погледни например Порциите Катони, с огромните им владения в Лукания. За цялата война не са получили нито една сестерция доход от именията си. Същото важи и за Луцилиите, и те едри земевладелци, но далеч на юг. — Марк Антоний се спря да си поеме дъх и попита: — Как ще премахне дълговете, когато сам гони хора от Сената заради дългове?