Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
— Но това е част от държавната земя! — възкликна ужасен Луций Цезар.
— Още не е станала. Нито ще стане някога. Всичко отива за войниците. Освен ако изведнъж не забравите за набожността си и не отворите подземията на римските храмове? — попита той мило, сякаш можеше да е сбъркал в предположенията си.
— Това не можем да направим — рече Сцевола Понтифекс Максимус.
— Тогава, щом оглася законопроекта си, ще е добре, ако успеете да спечелите и Сената, и народното събрание на негова страна.
— Ще ти помогнем, в това можеш да си сигурен — увери го Антоний Оратор.
— Та като сме подхванали темата за държавната земя — продължи Сула, — ще е най-добре, ако и останалите завладени територии не бъдат обявени веднага за такава. Нека изчакаме първо да се върна от войната; ще ми трябват още изоставени земи за победителите.
В крайна сметка оскъдните финанси на могъщия Рим не позволиха дори и шест легиона. За Гърция Сула замина начело на пет легиона пехота, заедно с две хиляди души конница. За повече не му достигнаха парите. Когато извадиха златото от храма на Юпитер и го претеглиха, излезе към четири тона и половина, по-малко от двеста таланта. Жалка сума, но пък и за година на пълен фалит Рим пак се справяше добре. Сула не можеше да си позволи лукса да наеме една-единствена бойна галера; златото щеше да стигне само за прехвърлянето чрез обикновени товарни кораби на войските му на гръцкия бряг. Сула държеше да акостира в Гърция, а не в Западна Македония, където всички биха го очаквали. Иначе избягваше да крои предварителни планове. Искаше първо да се запознае отблизо с обстановката в Гърция, да научи нещо повече за събитията в Азия и едва тогава да изготви цялостната си стратегия. Ако толкова държеше да стъпи на гръцка земя, то бе заради богатите храмове.
В края на септември най-сетне успя да се освободи от задълженията си в Рим и да се присъедини към легионите в Капуа. Предварително бе разговарял с предания си военен трибун Луций Лициний Лукул и го беше питал дали ще се яви на изборите за квестори, ако той, Сула, изрично обяви, че би го искал при себе си. Лукул беше радостен да получи подобно предложение и обеща да постъпи, както пожелае покровителят му. Тогава той го прати в Капуа, където да командва вместо него през времето, когато държавните дела го задържат още в Рим. Самият консул се оказа вързан както от публичната разпродажба на държавните имоти, така и от уреждането на шестте си войнишки колонии и до самия край на септември римляните сякаш не желаеха да го пуснат на война. Това, че все пак успя да си свърши работата навреме, се дължеше на желязната му воля, както и на способността му лесно да манипулира колегите си — сенатори. Целият обществен живот на града започваше да следва насоките, които първият консул искаше да му даде. Едва сега в Сената си даваха сметка на какво е способен като държавен ръководител пренебрегваният доскоро Сула.
— Винаги се е губел в сянката на Марий и Скавър — рече веднъж Антоний Оратор.
— Не, просто не разполагаше с достатъчно добра репутация, за да се наложи пред избирателите — поправи го Луций Цезар.
— И по чия вина? — изсмя се Катул Цезар.
— Най-вече на Гай Марий, предполагам — вдигна рамене брат му.
— Във всеки случай това е човек, който знае какво иска — продължи Антоний.
— И аз съм на същото мнение — съгласи се Сцевола и неволно потръпна. — Никак не ми се ще някой ден да се окажем противници с него!
Абсолютно същата мисъл бе минала и през главата на малкия Цезар, докато лежеше на скришното си място в двойния таван и слушаше разговора между майка си и приятеля й Луций Корнелий Сула.
— Заминавам утре, Аврелия, та рекох да се отбия да се сбогуваме — рече консулът.
— Никога не ми е харесвало, когато заминаваш, без да ми се обадиш — отвърна му тя.