Спиращият войната

Вивена се изчерви, разбрала, че стъписването я е надвило. Върна на косата си подходящия тъмен цвят. Безжизненият влезе, понесъл друга торба.

— Откъде се взе това същество? — попита Вивена.

— Какво? Буцата ли? Направен е от мъртво тяло, явно — каза Бижутата. — Не съм го правила аз — просто платих да ми го направят.

— За доста пари — добави Тонк Фах.

Съществото изтропа обратно в стаята. Не беше необичайно високо — не като Завърнал се. Можеше да мине за обикновен, макар и доста мускулест мъж. Само цветът на кожата и безизразното лице го отличаваха.

— Купила си го? Кога? Току-що?

— Не — отвърна Тонк Фах. — Буцата си го имаме от месеци.

— Полезно е да си имаш Безжизнен подръка — каза Дент.

— И не ми казахте за това? — възкликна Вивена, като се помъчи да не издаде истерията в гласа си. Първо трябваше да се оправи с града и всичките му цветове и хора. След това й бяха натрапили внушителна доза нежелан Дъх. Сега пред нея стоеше най-нечестивото изчадие на света.

— Темата така и не възникна. — Дент сви рамене. — Те са доста обичайни в Т’Телир.

— Току-що говорехме как да надвием тези същества — каза Вивена. — Не да ги използваме.

— Говорехме как да надвием някои от тях — поправи я Дент. — Принцесо, Безжизнените са като мечове. Те са инструменти. Не можем да унищожим всички в града, дори и да искаме. Само тези, които използват враговете ни.

Вивена въздъхна и седна на дървения под. Безжизненият донесе още една торба, а след това Бижутата посочи към ъгъла. Съществото отиде там и застана в очакване на следващи заповеди.

— Ето — каза Бижутата на другите двама, докато развързваше последната торба. — Каквото поискахте. — Обърна я настрани и вътре блесна лъскав метал.

Дент се усмихна и стана. Срита Тонк Фах, за да го събуди — едрият мъж имаше странната способност да заспива когато му хрумне, — и се приближи до торбата. Извади няколко меча, лъскави и нови на вид, с дълги тънки остриета. Направи няколко замаха във въздуха с един, докато Тонк Фах се приближи лениво и извади няколко остри ками, по-къси мечове и кожени жакети.

Вивена подпря гръб на стената и задиша бавно, за да се успокои. Постара се да потисне страха си от Безжизнения в ъгъла. Как можеха просто ей така да обикалят около него, без да му обръщат внимание? Съществото беше толкова неестествено, че й идеше да се сгърчи от ужас.

Дент най-сетне забеляза реакцията й, каза на Тонк Фах да смаже оръжията, а след това се приближи и клекна пред нея.

— Този Безжизнен проблем ли ще е, принцесо?

— Да — отвърна тя кратко.

— Значи ще трябва да го разрешим — каза той и я погледна в очите. — Екипът ми не може да действа, ако ни вържете ръцете. Бижутата вложи много усилия да научи подходящите Заповеди за използване на Безжизнен, да не говорим за поддържането му.

— Тя не ни трябва.

— О — отвърна Дент. — Трябва ни. Принцесо, вие идвате в този град с много предразсъдъци. Не ми е работа да ви казвам какво да правите с тях. Аз съм само ваш служител. Но ще ви кажа, че не знаете и половината неща, които си мислите, че знаете.