Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
Той също се взираше в нея. Както и преди, не се ядоса на дързостта й. Без да откъсва поглед от него, Сири дръпна връзките на роклята си и тя се свлече на пода. Посегна към раменете на ризата си, но се поколеба.
„Не — каза си. — Това също не е добре.“
Погледна я. Ръбовете на бялата риза искряха, бялото се пречупваше в цветове. Вдигна отново очи и се взря в безстрастното лице на Бога крал.
Той се напрегна. Видя го в очите му и около устните. Направи нова стъпка напред, а бялото на дрехата й още повече се пречупи в призматични цветове. Богът крал не направи нищо. Само я гледаше, докато тя пристъпваше все по-близо.
Застана точно пред него. След това се обърна, качи се на мекото легло и изпълзя в средата. Изправи се на колене и огледа черната мраморна стена и обсидиановата й лъскавина. Жреците на Бога крал бяха точно зад нея, вслушваха се внимателно, за да чуят неща, които всъщност изобщо не бяха тяхна работа.
„Наистина ще е изключително смущаващо“, помисли Сири. Но бе принудена да лежи просната на пода, гола пред Бога крал повече от седмица. Трябваше ли тепърва да започва да изпитва срам?
Заподскача на леглото и пружините заскърцаха. Изчерви се от свян, но все пак започна да стене.
Надяваше се да е убедително. Всъщност не знаеше как точно трябва да звучи. И колко продължава обикновено? Стараеше се стоновете й да стават все по-силни и по-силни, подскачанията — все по-буйни, толкова дълго, колкото й се стори уместно. После спря рязко, издаде последен стон и се отпусна на леглото.
Цареше пълна тишина. Отвори очи и изгледа Бога крал. Маската на лицето му се беше смекчила донякъде и издаваше съвсем човешко объркване. Сири за малко щеше да се изсмее на това колко смутен изглеждаше. Само го погледна в очите и поклати глава. После — с разтуптяно сърце и запотена кожа — се отпусна отново на леглото, за да отдъхне.
Уморена от дневните събития и интриги, тя скоро се усети, че се унася. Богът крал не я докосна. Всъщност се беше напрегнал при приближаването й все едно се беше притеснил. Дори уплашил.
Не можеше да бъде. Той беше Богът крал на Халандрен, а тя — просто едно глупаво момиче, заплувало в много дълбоки води. Не, не се беше уплашил. Мисълта за това за малко да я накара да се разсмее. Сдържа се, поддържайки илюзията за подслушващите жреци, и след малко заспа в разкоша на мекото легло.
Следващата сутрин Лайтсонг не се вдигна от леглото си.
Слугите му стояха около стаята като ято птици, чакащи за зърно. Щом наближи обед, се размърдаха неспокойно и започнаха да се споглеждат озадачено.
Той остана в леглото си, загледан в пищния червен балдахин. Няколко слуги се приближиха боязливо и поставиха поднос с храна на масичката до него. Лайтсонг не посегна към нея.
Отново беше сънувал война.
Най-сетне — дебел и загърнат в надипления си жречески халат — Ларимар се надвеси над своя бог, без да издава раздразнението, което Лайтсонг беше сигурен, че изпитва.
— Оставете ни — каза Ларимар на слугите.
Те се поколебаха. Как така бог без слуги?
— Моля — каза Ларимар, макар тонът му някак да намекваше, че не е молба.
Слугите бавно се изнизаха от стаята. Ларимар избута подноса с храна и седна на ръба на ниската масичка. Огледа замислено Лайтсонг.
„Какво толкова съм направил, че да си заслужа жрец като него?“, помисли Лайтсонг. Познаваше мнозина от върховните жреци на другите Завърнали се и повечето от тях бяха в различна степен непоносими. Някои бързо се ядосваха, други бързо изтъкваха недостатък, а трети бяха толкова неискрено възторжени към боговете си, че беше направо влудяващо. Трилидийс, върховният жрец на Бога крал, беше толкова надут, че караше дори боговете да се чувстват по-низши.
И неговият Ларимар. Търпелив, разбиращ. Заслужаваше по-добър бог.
— Добре, ваша милост — каза Ларимар. — Какво има този път?
— Болен съм — каза Лайтсонг.
— Не можете да сте болен, ваша милост.
Лайтсонг пробва няколко слаби покашляния, при което Ларимар само завъртя очи.
— О, хайде, Съсел — каза Лайтсонг. — Не можеш ли малко да се попреструваш?
— Да се преструвам, че сте болен ли? — попита Ларимар с лека насмешка. — Ваша милост, да направя това би означавало да се преструвам, че не сте бог. Не вярвам, че би било добре вашият върховен жрец да създаде такъв прецедент.
— Истина е — прошепна Лайтсонг. — Не съм бог.
Ларимар отново не издаде нито раздразнение, нито яд. Само се наведе към него.
— Моля ви, не казвайте такива неща, ваша милост. Дори самият вие да не го вярвате, не бива да го казвате.