Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
— Какво му стана? — попита тя Тонк Фах.
— Такс — или Вашер, предполагам. Уби един наш добър приятел в Ярн Дред преди няколко месеца. Дент имаше четирима души в този екип.
— Не трябваше да стане така — каза Бижутата. — Арстийл беше великолепен дуелист, добър почти колкото Дент. Вашер никога не е могъл да надвие нито един от двамата.
— Обаче използва онзи… меч — изръмжа Тонк Фах.
— Нямаше черно около раната — каза Бижутата.
— Значи е изрязал черното — сопна се Тонк Фах, загледан в Дент, който закачаше меч на колана си. — Няма начин Вашер да надвие Арстийл в честен дуел. Просто няма.
— Този Вашер — промълви Вивена. — Аз го видях.
Бижутата и Тонк Фах се обърнаха рязко към нея.
— Беше в двора вчера — каза Вивена. — Висок мъж и носеше меч, макар никой друг да не носеше. Меч с черна дръжка и в сребърна ножница. Изглеждаше опърпан. Рошава коса, проскубана брада, раздрано облекло. Въже за колан. Наблюдаваше ме отзад. Изглеждаше… опасен.
Тонк Фах изруга тихо.
— Той е — каза Бижутата. — Дент!
— Какво?
Бижутата посочи Вивена.
— Той е на стъпка пред нас. По следите на принцесата е. Видяла е да я наблюдава в двора.
— Цветове! — изруга Дент и напъха рязко оръжието в ножницата. — Цветове, Цветове, Цветове!
— Какво? — попита Вивена пребледняла. — Може би е просто съвпадение. Може да е дошъл просто да наблюдава двора.
Дент поклати глава.
— Няма съвпадения, стане ли въпрос за този човек, принцесо. Ако ви е наблюдавал, може да заложите на Цветовете, че знае точно коя сте и откъде сте. — Погледна я в очите. — И вероятно се кани да ви убие.
Вивена замълча.
Тонк Фах отпусна ръка на рамото й.
— А, не се притеснявай, Вивена. Той иска и нас да убие. Поне си в добра компания.
20.
За първи път от вече няколкото си седмици в двореца Сири стоеше пред вратата на Бога крал, без да се чувства нито притеснена, нито уморена.
Сини пръсти, странно, този път не записваше нищо. Наблюдаваше я мълчаливо, с неразгадаемо изражение.
Сири почти се усмихна на себе си. Свършили бяха дните, когато трябваше да лежи на пода и гърбът й протестираше. Свършили бяха дните, когато трябваше да заспи върху мрамора, единствено със смъкнатата й рокля за утеха. Откакто предната седмица бе намерила в себе си достатъчно дързост да се качи на леглото, беше спала добре всяка нощ, удобно и на топло. И нито веднъж не бе докосната от Бога крал.
Нещата се подреждаха добре. Жреците — явно доволни, че изпълнява съпружеския си дълг — я бяха оставили на мира. Не беше длъжна да стои гола пред никого и бе започнала да научава социалната динамика на двореца. Дори беше ходила на още няколко сесии на Дворцовото събрание, макар и да не бе общувала със Завърналите се.
— Съсъд — каза тихо Сини пръсти.
Тя се обърна към него и повдигна вежда.
Той се размърда неспокойно.
— Вие… намерили сте начин да накарате краля да реагира на ухажванията ви, нали?
— Разбраха го значи? — Тя погледна отново към вратата и се усмихна вътрешно.
— Да, Съсъд. Само хората в двореца знаят нещо за това, разбира се.
„Добре“, помисли Сири.
Сини пръсти не изглеждаше доволен.
— Какво? — попита тя. — Не съм в опасност. Жреците може да престанат да се притесняват за наследник. — „За няколко месеца поне. Рано или късно ще станат подозрителни.“
— Съсъд — прошепна Сини пръсти. — Тъкмо изпълняването на дълга ви като Съсъд е опасността.
Тя го погледна намръщено.
— О, богове, о, богове, о, богове… — зашепна Сини пръсти.
— Какво?
— Не бива да го казвам.
— Тогава какъв е смисълът изобщо да говориш? Честно, Сини пръсти, отчайваш ме. Ще ме объркаш съвсем и ще започна да задавам въпроси…
— Не! — прекъсна я рязко Сини пръсти, после се озърна през рамо и се присви уплашено. — Съсъд, не бива да говорите на другите за страховете ми. Те са глупави, наистина, и няма защо да се притеснявате. Просто…
— Какво? — настоя тя.
— Не бива да му раждате дете — каза Сини пръсти. — Това е опасността, за вас и за самия Бог крал. Всичко това… всичко тук в двореца… не е такова, каквото изглежда.
— Всички казват това — сопна се тя. — Щом не е каквото изглежда, тогава кажи ми какво е.
— Не е нужно — каза Сини пръсти. — И няма да говоря повече за това. След тази нощ сама ще идвате до спалнята — явно вече сте усвоили шаблона достатъчно добре. Просто изчакайте стотина мига след като жените ви пуснат от гардеробната.