Спиращият войната

— Жреците въртят повечето търговия в града — добави Тонк Фах. — Имат нужните пари, тъй че обикновено държат запасите. Подпалим ли това, което смятат да използват за войната, ще са по-колебливи да нападнат. А това ще спечели повече време за народа ви.

Вивена преглътна.

— Плановете ви са… малко по-насилствени, отколкото допусках.

Наемниците се спогледаха.

— Виждаш ли — каза Дент. — Точно от това получаваме лошата си репутация. Хората ни наемат да свършим трудни неща — например да подроним способността на една държава да води война, — а после се оплакват, че сме прекалено насилствени.

— Много нечестно — съгласи се Тонк Фах.

— Може би тя би предпочела да купим кутрета за всички нейни врагове, после да им ги пратим с мили извинителни бележки и да ги помолим да престанат да бъдат толкова зли.

— А после — добави Тонк Фах, — след като не престанат, бихме могли да убием кутретата!

— Добре — каза Вивена. — Разбирам, че трябва да приложим твърда ръка, но… наистина. Не искам народът на Халандрен да гладува заради това, което правим.

— Принцесо — заговори Дент с по-сериозен тон. — Тези хора искат да нападнат отечеството ви. Гледат на фамилията ви като на най-голямата съществуваща заплаха за властта им — и ще се погрижат никой от кралската кръв да не остане жив, за да им се опълчи.

— Взимат дете от сестра ви, за да стане следващият Бог крал — добави Тонк Фах, — след това избиват всички други лица с кралска кръв. Така никога повече няма да се притесняват от вас.

Дент кимна.

— Баща ви и Лемекс бяха прави. Халандрен може да загуби всичко, ако не ви нападне. И доколкото разбирам, на вашия народ ще му трябва и най-малката помощ, която можем да им дадем. Това означава да направим всичко, което можем — да подплашим жреците, да разбием резервите им, да отслабим армиите им — за да помогнем.

— Не можем да спрем войната — добави Тонк Фах. — Можем само да направим боя малко по-честен.

Вивена си пое дълбоко дъх и кимна.

— Добре, значи ще…

В този момент вратата на къщата рязко се отвори и изтрещя в стената. Вивена вдигна глава. На прага стоеше висок мъж с необичайно големи мускули и плоско лице. Отне й миг, докато засече другата странност в него.

Кожата му беше сива. Очите му също. Никакъв цвят нямаше по него и Извисяванията й подсказаха, че няма нито един Дъх. Безжизнен войник.

Вивена скочи и едва се сдържа да не извика от ужас. Заотстъпва от грамадния войник. Съществото просто стоеше неподвижно, дори не дишаше. Очите му я проследиха — очи на жив мъртвец.

Незнайно защо това й се стори най-изнервящото.

— Дент! Какво чакате? Нападайте!

Наемниците останаха където си бяха, изтегнати на пода. Тонк Фах едва отвори едното си око.

— О — каза с досада Дент. — Изглежда, градската стража ни е открила.

— Жалко — подхвърли Тонк Фах. — Това като че ли щеше да се окаже забавна работа.

— Нищо освен екзекуция не ни чака вече — измърмори Дент.