Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Информацията на Юрченко води до разкриването на РОНАЛД ПЕЛТЪН — аналитик от АНС, продавал информация на руснаците. Юрченко предупреждава властите за шпионската дейност на бившия служител на ЦРУ ЕДУАРД ХАУЪРД и дава достоверно обяснение на мистериозната смърт на НИКЪЛЪС ШАДРИН — американски ДВОЕН АГЕНТ, починал през 1975 г.
В книгата си „Нощен странник“ („Nightmover“, 1995) Дейвид Уайс казва, че вече след разобличението на Еймс някои американски контраразузнавачи пускат версията, че през 1985 г. „КГБ нарочно изпраща Юрченко със задача да предаде Хауърд и Пелтън, за да запази по-ценния — Олдрич Еймс“. Еймс е арестуван през февруари 1994 г. Уайс цитира Хари Брандън — сътрудник на управлението по контраразузнаване във ФБР: „Възможно е те [КГБ] да са се съмнявали в Еймс и да са изпратили Юрченко, за да провери дали Еймс ще предаде разпитите и разкритията му. Щом става ясно, че Еймс предава всичко, те нареждат на Юрченко да се прибере… Цялата работа с Юрченко е все още твърде загадъчна.“
„Можеш да дадеш на двама едни и същи факти, а те да стигнат до различни заключения — да, той е бил двоен агент и не, той е избягал просто защото е изпаднал в депресия“, казва сенаторът Дейвид Борън (Оклахома) — член на Сенатската комисия по разузнаването. Депресията се обяснява с интимния живот на Юрченко. Твърди се, че сътрудници от ЦРУ го отвеждат в Отава и му уреждат среща със служителка в съветското посолство, която му е била любовница. Но когато тя го отблъсква, той се отказва от идеята да се установи в Съединените щати с нея. Бракът му е нестабилен, а синът му създава проблеми.
Юрченко наблюдава различни обекти в Съединените щати и Канада. Един от тези случаи включва радиста ДЖОН УОКЪР. Юрченко трябва да прецени дали Уокър е бил компрометиран от ФБР преди ареста му, което означава, че Уокър може да е предавал ДЕЗИНФОРМАЦИЯ на съветските агентуристи. Преценката на Юрченко е, че Уокър не е бил компрометиран.
По време на разговорите с ЦРУ и ФБР Юрченко описва случая Уокър като един от най-важните в историята на КГБ. Благодарение на КРИПТОМАТЕРИАЛА, предаден от Уокър и приятеля му шпионин — флотския радист ДЖЕРИ УИТУЪРТ, КГБ успява да разшифрова над 1 млн. съобщения. Има слухове, че Юрченко е екзекутиран, но в едно интервю по германската телевизия през април 1986 г. той казва, че се е подложил на „медицинско лечение“. В интервю за московски вестник през август 1986 г. той заявява, че от ЦРУ са се опитали да го накарат да каже, че Съветският съюз е замесен в опита за убийство на папа Йоан Павел Втори.
Я
Ягода, Генрих (1891–1938)
Съветски политически и държавен деец. Високопоставен сътрудник на съветските специални служби, ръководил от 1934 до 1936 г. ОГПУ, а след това — НКВД. Син е на латишки евреи. По професия е фармацевт и завежда в Кремъл токсикологична лаборатория. Според книгата на Тадеуш Уитлин „Комисар“ („Commissar“, 1972) напълно е възможно Ягода, намирайки се на тази длъжност, да е „ускорил“ смъртта на В. И. Ленин след раняването му и „завинаги“ да е отървал Максим Горки от мъчителната туберкулозна кашлица.
През 1926 г. за председател на ОГПУ е назначен ВЯЧЕСЛАВ МЕНЖИНСКИ, а за негов първи заместник — Ягода (вж. ЧК).
Ягода лично контролира прокопаването на канала, свързващ северното Бяло море с Балтийско море. В строителството на канала от ноември 1931 до август 1933 г. е използван трудът на почти 300 000 работници, приблизително една трета от които умират от тежкия труд.
В „Архипелаг Гулаг — втора част“ („The Gulag Archipelago — Two“, 1975) Александър Солженицин пише за канала:
В началото на 1933 г. нова заповед на Ягода: всички управления да се преименуват щабове на бойни участъци! Петдесет процента от административния персонал да се включи в строителството (дали ще има достатъчно лопати?). Да се работи на 3 смени (нощите тук са почти полярни)! За кражба — съд!
През януари [1933] — щурм на вододела! Всички формирования на затворниците заедно с кухните и имуществото да бъдат съсредоточени на едно място! Палатките не стигат за всички, ще се спи на снега, но нищо. Ще се справим! През април — непрекъсната 48-часова буря — ура! Трийсет хиляди не спаха!
Поради влошаващото се здраве на Менжински и твърде пасивното му ръководство властта в ОГПУ е предадена в ръцете на Ягода. Официално е назначен през 1934 г. На 10 юли 1934 г. ОГПУ е слято в реорганизирания НКВД и Ягода става ръководител на по-голяма структура. Скоро той си присвоява гръмката титла главен комисар на Държавна сигурност, съответстваща на воинското звание маршал на Съветския съюз. Съветският изменник ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ и Кристофър Андрю пишат в книгата „КГБ“ („KGB“, 1990): „Ягода се превърна в класически пример на бюрократ, корумпиран от властта, с все нови и нови претенции, които отговарят на непрекъснато нарастващата му бруталност… Един от офицерите му го заварва да рисува ескиз на нова униформа — бяла вълнена куртка, украсена със златен ширит, малък кертик като тези, които някога са носели царските морски офицери, бледосини панталони и обувки от вносна лачена кожа.“