Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Слуховете за това, че тя уж разузнавала японските военноморски бази, са отразени във филма „Полет към свобода“ („Flight for Freedom“, 1943). Розалинд Ръсел в главната роля създава на екрана образа на жена летец и разузнавач. Нейният приятел (ролята изпълнява Фред Макмъри), възползвайки се от получените от нея разузнавателни данни, ръководи бомбардирането на японските острови.
Интересно е, че последния си полет Ърхарт извършва със същия самолет — Електра на корпорацията Локхийд, — с който в навечерието на Втората световна война разузнавателни полети над Германия извършва летецът СИДНИ КОТЪН.
Ю
Ю–2 (U–2)
Най-известният в света шпионски самолет U–2 е създаден в САЩ специално за фотографско и ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ) над Съветския съюз. Осъществява полети над Съветския съюз от юли 1956 до май 1960 г. По-късно лети над други ОБЕКТИ — Куба, Индокитай и Китай (полетите над Китай се извършват от тайвански пилоти). През 1990–1991 г. са извършени над 800 полета с U–2 над района на Персийския залив. U–2 продължава да бъде един от най-използваните самолети и през 90-те години. Това означава, че лети значително по-дълго, отколкото приемникът му SR–71 БЛЕКБЪРД.
Работата по създаване на U–2 започва около 1953 г. като секретна програма, финансирана от ЦРУ. За ръководител е назначен РИЧАРД БИСЪЛ-МЛАДШИ, а главен конструктор е КЛАРЪНС (КЕЛИ) ДЖОНСЪН — ръководител на конструкторското бюро на корпорация Локхийд, ЗАВОДИ СКУНК. Президентът Айзенхауер лично одобрява първата поръчка от 30 самолета. Той подкрепя всячески идеята за създаване на U–2, опасявайки се, че развитието и производството на ядрено оръжие в СССР могат да застрашат Съединените щати като повторение на ПЪРЛ ХАРБЪР, само че с далеч по-печални последици.
През 1954 г. Айзенхауер се обръща към ДЖЕЙМС КИЛИЪН — президент на Масачузетския технологичен институт, с молба да оглави комисия, която всестранно да проанализира степента от потенциалната опасност от развитието на стратегическите оръжия с далекообхватно действие. В комисията са поканени около 50 видни учени, а също така и представители от държавни структури. На заседанията се разглеждат въпроси на стратегическите оръжия за унищожение, стратегическата отбрана и методите за водене на стратегическото разузнаване. ЕДУИН ЛАНД — изобретател на знаменития фотоапарат Полароид, става председател на подкомисия за разузнаването и през февруари 1955 г. представя на президента за разглеждане секретен доклад, започващ с думите: „На нас ни е крайно необходимо да намерим начин да получаваме повече и по-достоверна информация, на чиято основа след това да можем да градим нашите предложения по въпросите на стратегическата опасност и да намалим ефекта от евентуално внезапно нападение. Получаването на такава информация ще помогне също да се избегнат преоценки или недооценки на потенциалната заплаха.“ Комисията одобрява идеята за създаването на U–2.
U–2 трябва да лети над съветска територия на височина над 18 км. Като планер с двигатели „той има толкова уникални очертания, че много трудно може да бъде сбъркан с бомбардировач“, пише Айзенхауер в мемоарите си „Борба за мир 1956–1961“ („Waging Peace 1956–1961“, 1963). Освен с фотокамери първите самолети U–2 са оборудвани и с миниатюрни системи за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ) за засичане на съветските радари. Освен това разузнавателното оборудване непрекъснато се усъвършенства. В началото на 60-те години самолетът U–2B вече е оборудван с фотокамера, която е с 944,7-милиметров обектив и може да прави 4000 двойни снимки на участък с ширина 240 км и дължина 3478 км.
U–2 за първи път се издига във въздуха на 1 август 1955 г., а първият полет над Съветския съюз е на 4 юли 1956 г. Пред летците е поставена задачата да фотографират Москва. Следващата година, доколкото е известно, U–2 засича първата съветска междуконтинентална ракета на площадката за изстрелване в Тюратам, източно от Аралско море.
Полетите над Съветския съюз се извършват от цивилни пилоти, които имат договори с ЦРУ — взети са „на заем“ от военновъздушните сили. Самолетите отначало са прикрепени към Първа, Втора и Трета синоптичноразузнавателна ескадрила, а от началото на 1957 г. постепенно преминават на подчинение на ВВС на САЩ и след време тук са зачислени всички самолети U–2. Разузнавателните операции са възложени на Девети полк за стратегическо разузнаване, дислоциран в базата на ВВС в Бийл Еър форс, Калифорния. От 1982 до 1991 г. U–2 и TR–2 са и в състава на 17-и полк за стратегическо разузнаване в базата на ВВС Алкънбъри, Англия.