Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Повечето самолети Ju–88 имат остъклена носова част, което осигурява на пилота широк обзор. Бомбеният отсек на разузнавателните варианти е оборудван с фотокамери и контейнери за гориво. За допълнителни запаси от гориво има прикрепени под крилата специални варели. Ранните модели бомбардировачи Ju–88A4 развиват максимална скорост 437 км/ч, а обсегът на полета е 2480 км. Могат да носят бомби до 1800 кг във вътрешното гнездо и още 1000 кг — под крилата при кратки полети. Въоръжението на бомбардировача включва няколко 20-милиметрови оръдия и картечници. Стандартните модели имат 4-членен екипаж. Ju–88, модифициран в изтребител C–6, развива скорост до 500 км/ч. Въоръжението му включва три 20-милиметрови оръдия в носовата част и няколко картечници. Екипажът е 3-членен, а от 1944 г. при нощните полети и 4-членен.
Построени са няколко специализирани варианта с фотокамери. Ju–88H е разузнавателен самолет с възможност да извършва изключително дълги полети, с увеличен резервоар и обсег 5300 км. Някои модели H имат 3 вградени фотокамери, а също и радар.
От Ju–88 са произведени общо 9000 бомбардировача и 5676 различни други варианта, или общо 14 676 самолета плюс още няколко опитни образеца.
Junkers Ju 88
Юрченко, Виталий (1936)
Сътрудник на КГБ, избягал в Съединените щати и върнал се след това отново в Съветския съюз.
Той бяга през август 1985 г. А в една съботна ноемврийска вечер седи с офицери по сигурността от ЦРУ в един ресторант в Джорджтаун във Вашингтон, когато внезапно става и казва, че иска да си тръгва. „Ако не се върна до 15 минути, — казва Юрченко, — не се чувствайте виновни.“ След това тръгва пеша, изминава около 2 км по авеню Уисконсин и влиза в съветското посолство. След като прекарва там неделния ден, се появява на пресконференция в понеделник, на която съобщава, че се завръща в страната си. Твърди, че преди няколко месеца е бил отвлечен и дрогиран от американците. Офицери от ЦРУ и ФБР отхвърлят обвиненията, като обясняват, че е станал предател по собствена воля и е оказал пълно съдействие.
Според ЦРУ Юрченко е ветеран от КГБ с 15-годишен стаж, заема генералска длъжност и се занимава главно с шпионаж срещу САЩ. Син на работник, загинал във Втората световна война, Юрченко постъпва във военно училище. Служи във флота, на подводница. Получава висше военно образование през 1958 г. и звание лейтенант и е разпределен в щаба на Тихоокеанския флот във Владивосток.
Кариерата му в КГБ започва през 1959 г., когато е назначен във военното КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. Служи там почти до 1970 г.
През 1958 г. се жени за инженерка. През 1961 г. им се ражда дъщеря и си осиновяват момче, родено през 1969 г. Юрченко е добре познат на американските разузнавачи. Като офицер по сигурността в съветското посолство във Вашингтон от 1975 до 1980 г. той редовно се среща с агенти на ФБР, които опознава в процеса на взаимната работа: охраняването на съветското посолство във Вашингтон. Юрченко и колегите му от ФБР се срещат в заведението При Данкер на улица Е в Северозападен Вашингтон, близо до щабквартирата на ФБР. Любимата му напитка е уиски.
Когато се връща в Москва, е назначен за началник на контраразузнаването към КГБ и отговаря за вътрешната сигурност. Юрченко работи и с избягалите чужди разузнавачи в СССР — например с ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ и ДЖОРДЖ БЛЕЙК. През април 1985 г. е издигнат до заместник-директор на Първи отдел в Първо главно управление на КГБ, който отговаря за разузнавателните операции в Северна Америка. Лично ръководи сътрудниците на КГБ в Монреал и Отава.
На 1 август 1985 г. Юрченко влиза в американското посолство в Рим и съобщава, че иска да премине на тяхна страна. ЦРУ го смята за човек номер 5 в КГБ и за тях той е най-ценният изменник от десетилетия. Юрченко е бил изпратен в Рим от Москва и е отседнал в съветското посолство. Казва на колегите си, че отива в музея на Ватикана, но вместо това влиза в кабината на уличен телефон срещу американското посолство и се обажда на офицер от ЦРУ, който му разрешава незабавно да влезе в посолството. Правят опит да го убедят да бъде ИЗМЕННИК, ОСТАНАЛ НА МЯСТО, но Юрченко настоява да замине в Съединените щати.
Резидентът на ЦРУ в Рим съобщава в щабквартирата на ЦРУ в ЛЕНГЛИ, Вирджиния, информацията от Юрченко за двама ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ — мъж с кодовото име Робърт и сътрудник на АНС. Един от първите сътрудници на ЦРУ, които прочитат доклада, е ОЛДРИЧ ЕЙМС, който е внедрен агент. По-късно е сред представителите на ЦРУ, които разпитват Юрченко, след което докладва чрез агенти на КГБ какво точно е казал Юрченко.