Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Очевидно Янке е останал в Мексико до края на войната, а след това се е отправил към Германия. Следващия път, когато се появява в хрониките на разузнаването, е през август 1939 г., малко преди Германия да нападне Полша, в началото на Втората световна война. Дейвид Бойл, който се представя за кралски пратеник (дипломатически куриер), е изпратен в Берлин от британската разузнавателна служба МИ–6, за да узнае дали има шанс да се въвлече който и да е от високопоставените представители на нацисткото ръководство в преговори и по този начин да се отсрочи войната. В Берлин Бойл се среща с Янке, който по това време е ръководител на частна разузнавателна служба на министъра на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп.
Съществуват подозрения, макар и немного убедителни, че Янке е ДВОЕН АГЕНТ, който работи за Германия, но по един или друг начин поддържа връзки и с британското разузнаване. Когато заместникът на фюрера на нацистката партия Рудолф Хес отлита за Шотландия през 1941 г., вбесеният Адолф Хитлер решава, че Янке е замесен по някакъв начин. Само закрилата от страна на Рибентроп спасява тогава бившия шпионин. По-късно Янке става политически съветник на бригаденфюрер ВАЛТЕР ШЕЛЕНБЕРГ — ръководител на СС.
До Шеленберг достигат слухове, че Янке е посещавал Швейцария за среща със сътрудници на британското разузнаване. В хода на разследването не са намерени никакви улики и Янке отново се отървава от преследване. През ноември 1944 г. в току-що освободената от съюзниците Франция се появява един немски офицер (някой си Карл Маркус), който отначало се представя като дезертьор от германската армия, но след това съобщава на френските следователи, че е изпратен със задача „да установи контакт с англичаните“.
И Маркус успява в това начинание. Той отива в китайското посолство и оттам се свързва с представители на британското разузнаване, акредитирани към щаба на генерал Дуайт Айзенхауер. Когато британците идват на срещата, им съобщава, че е личен секретар на Янке и е упълномощен да предложи на Великобритания съвместно с Германия да попречи на следвоенните агресивни планове на Съветския съюз. Решавайки, че немецът е изпратен със задача да вбие клин между съюзниците, англичаните и американците отказват да разговарят с Маркус.
Но разузнавачите с добра памет припомнят, че Янке някога е продавал на китайците ковчези, и решават, че е възможно Маркус, обърнал се към китайското посолство, да е бил самият Янке.
* Япония
През 1868 г. след векове на феодализъм и воюващи помежду си кланове Япония започва бързо да се развива. Тогава едно ново поколение млади лидери разчупват закостенелите традиции, възстановяват императора и създават условия за израстването на Япония като съвременна държава. В манифест, издаден от императора, се заявява: „Знанията ще се събират по целия свят, за да се укрепят основите на имперското управление.“
Под „събиране на знания“ тогава все още не се разбира шпионаж. Едва през 1878 г. в японското правителство, по-точно в армията, се появява първата официална разузнавателна служба, създадена заедно с Генералния щаб. Натрупването на японската военна мощ върви с ускорени темпове. През 1871 г. императорската армия има числен състав 10 000 въоръжени бойци, но през 1873 г. съставът е увеличен многократно с въвеждането на задължителната военна повинност.
През 1881 г. се появява КЕМПЕИ ТАИ, която възниква като военна жандармерия, но бързо се превръща в общонационална тайна полиция, добила печална слава. През същата година в Япония се създава и съвременна разузнавателна служба — обществото ЧЕРЕН ОКЕАН. Неговите задачи са да разшири японското влияние в Азия и да извършва разузнаване срещу Китай, Корея, Манджурия и Русия.
Впрочем не може да се каже, че шпионажът се появява в Япония през втората половина на XIX в. Този занаят има многовековни традиции в тази страна и се почита като един от най-достойните. Елитът на самураите са т.нар. нинджи. А нинджа е човек, който е „постигнал изкуството да бъде невидим“, който се занимава преди всичко с разузнаване. Но след като Япония се модернизира и престава да се опира на полумистичните способности на нинджите, възниква необходимостта от създаването на съвременно ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.
Китай също модернизира своите военни възможности и през 1894 г. между двете страни възниква конфликт за Корея. Започва война, превърнала се в жесток сблъсък между 2 военни доктрини. Ако Япония едновременно развива и сухопътните, и военноморските си сили, то Китай, владеейки огромни континентални територии, не търси лаврите на велика морска държава. Японците по това време имат точни разузнавателни данни за силните и слабите страни на противника. Японският флот нанася поражение на китайския и извоюва победа в продължилата 8 месеца война.