Лунен ловец [bg]

Отправи се към вратата. Не ми хареса начинът, по който се движеше. Миризмата му се промени. Сякаш се готвеше да ми се нахвърли. Блъснах го по тила със „Зиг Зауера“.

— Изобщо не се опитвай, Вини. Кръвта се чисти трудно от истинското дърво.

Спря, кимна, без да се обърне, и отвори външната врата.

Последвах го навън и тръгнахме към портата. В алеята нямаше нови коли.

— Как влезе, Вини? Не си падаш по катеренето.

Сви рамене.

— Алармената система е стара. Прекъсни електрическото захранване и вратите веднага се разтварят.

Обезпокоително.

— Трябва ли да се прекъсва захранването на цялата къща?

Спря, извърна се и ме изгледа.

— Защо да ти обяснявам? Какво ще спечеля?

Бяхме извън кръгозора на къщата. Измъкнах деветмилиметровия му пистолет от колана си, щракнах скобата и пълнителят падна на земята. Подадох му обезвреденото оръжие с дръжката напред. Изглеждаше изненадан, но си го взе.

— Отвори патронника. — Държах „Зига“ на прицел в здрава хватка, опрял ръка до тялото си.

Плъзна затвора назад, един самотен патрон изхвърча във въздуха и се приземи до пълнителя.

— Доволен ли си? — попита саркастично той.

— Не се будалкай. Не бях длъжен да ти го връщам.

Прецени логиката.

— Да, наистина. Добре. Както и да е, ти какво общо имаш с цялата история? Бодигард си, колкото аз съм Дядо Коледа.

Помислих да излъжа, но, така или иначе, щеше да има още въпроси. Фамилията е изненадващо малка въпреки броя на хората. Свих рамене.

— Дъщерята е новото ми гадже. Нае ме да пазя нея и майка й. Дори е официално оформено.

— Мамка му! Гадна работа! Значи трябва да се разправям с теб за парите, които ми дължат?

Поклатих глава.

— Няма да има никакви пари, Вини. Колко на месец ти обеща дъртата вещица?

— Десет хилядарки — отвърна той унило.

Подсвирнах.

— Май цената на бодигардовете се е покачила, откакто влязох в бизнеса.

Стисна устни и помръдна рамо.

— Щях да си свърша работата добре. Щях да държа лешоядите надалеч.

— Нито един лешояд няма да прелети покрай мен, повярвай ми. Време е да си тръгваш, Вини.

Върнах пистолета си в кобура. Можех да се оправя с него и без оръжие. Изпратих го до портата и подуших раздразнението му. Обърна се да ме изгледа и си помислих, че може да се опита да ме нападне.

Ненадейно тялото ми бе пронизано от мощен гняв, който изпълни мускулите ми с адреналин. Не принадлежеше на мен. Някак си го разбирах, но въпреки това ми въздействаше. Вперих поглед във Вини и видях как очите му се разширяват. Виждах блясъка на моя поглед, отразен в неговия. За пръв път ми се случва, когато пълнолунието е толкова далеч. Ще трябва да поработя върху това. Заставих се да се успокоя. Вълкът в мен се спотаи. Сякаш се бе превърнал в друго същество. Куче на каишка.