Приемане [bg]

Западната сирена най-после е ремонтирана, пооправих бялата част на маркировката от страната на морето; поправих и стълбата, макар че още изглежда хлабава и несигурна. Нещо е съборило педя от оградата и е влязло в градината, но не знам какво е. Няма следи от елен, но във всеки случай е неканен гост. БССИ? Сенките на пропастта са като венчелистчета на чудовищно цвете. Не бях в настроение за разходка, но от околностите на фара видях следните неща, които си заслужава да бъдат отбелязани: мухоловка (не съм сигурен какъв вид), фрегат, малки чайки, корморани, черноврат кокилар (!), два жълтоврати. На плажа намерих голяма морска игла, изхвърлена от вълните, няколко медузи велела, разлагащи се на пясъка.

Появи се нажежена до бяло светлина. Падаща звезда, слънце, летящо към Земята. От небето се спусна огромен пламтящ факел, от който капеха огньове. Тази светлина, тази звезда, разтърси небето и плажа, по който само секунда по-рано се разхождаше под ясната синева. Изпепеляващата сила на внезапния летящ предмет порази сетивата му, събори го на колене, докато се опитваше да избяга, после го принуди да зарови лице в пясъка. Сол закрещя сред пръскащите се лъчи и искри, а сърцевината на светлината падна някъде пред него; зъбите му се натрошиха в устата, костите му станаха на прах. Екотът още не беше угаснал в него, когато се опита да стане, въпреки че ударът предизвика колосална приливна вълна като живо същество, устремено към брега. Когато се стовари върху него с цялата си тежест и необятност, тя го унищожи още веднъж и отми всичко, което би могъл да различи, да познае. Сол се задъхваше и мяташе от болка, вкопаваше ръце в леденостудения пясък. Пясъкът имаше различна текстура и малките твари, живеещи в него, също бяха различни. Не искаше да вдига очи, да погледне наоколо, уплашен, че и пейзажът сигурно се е променил, да е станал толкова различен, че да не може да го познае.