![Изгубената реликва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/5/izgubenata-relikva-bg-download.jpg)
Изгубената реликва [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-257-2
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената реликва [bg]». Краткое содержание книги:
— Не знам защо поиска да дойдеш тук — каза й Буитони през рамо. — Вече направиха оглед на мястото.
— Поради същата причина, поради която исках да видя проклетите записи! — отвърна тя, без да го погледне. — За да открия подробности, които другите обикновено пропускат.
— Какъв късмет имаме, че си сред нас — промърмори Буитони. Беше вкиснат цяла сутрин. Дарси го стрелна с поглед, но замълча и се зае да огледа местопрестъплението.
Три очертания на пода и стълбите показваха къде са били труповете. Като прецени разстоянието и ъгъла, Дарси определи къде горе-долу е стоял убиецът, когато е стрелял. Куршумът, прострелял единия бодигард, беше счупил огледалото на далечната стена и беше издълбал в стената дупка с размер на ананас. Подобен ефект имаше и един от изстрелите, повалили самия Тасони. Куршумът беше излетял под ъгъл, нагоре към стълбата, беше изпълнил предназначението си, след което се беше забил в стената на около метър зад мястото, където е била главата на жертвата.
Дарси прекрачи полицейската лента и се изкачи по стъпалата. Огледа дупката от куршума и видя, че е пробил стената. Намери вратата на стаята и влезе. Беше ярко осветена стая, с блестяща дървена ламперия и скъпи имитации на старинни мебели. След като беше изразходвал може би две трети от енергията си, за да пръсне мозъка на Тасони, куршумът беше влязъл в тази стая и бе заседнал в стенен часовник на отсрещната стена. Експертите вече бяха минали и бяха извадили куршума, за да го изследват. Едва ли беше останало много от него освен сплескано, изкривено парче олово, в чиято основа има следи от нарезите на цевта, която го е изстреляла.
Дарси мина по дебелия килим и разгледа часовника. Позлатените му стрелки бяха спрели точно на шест без три минути. На външен вид часовникът изглеждаше, че е от осемнайсети век, но през пропуканата махагонова кутия се виждаше съвсем модерен кварцов механизъм от онези, които изостават с по секунда на всеки милион години. Това означаваше, че на показанията му можеше да се вярва. Тасони се бе срещнал със Създателя си точно в шест часа без три минути.
Дарси бе по-силно впечатлена от факта, че куршумът бе стигнал чак до тук. Човек като Бен Хоуп не би използвал такъв тип оръжие. Инстинктивната й представа за него говореше друго. Голямото, шумно, пробиващо всичко ръчно оръдие магнум .357 по-скоро би могло да се види в ръцете на нагъл главорез като Томас Гремаж. Оръжие за лоши момчета, както си го представят негодниците, които имитират слабите телевизионни екшъни, държат пистолета косо и крещят: „Върви на майната си, задник“, преди да надупчат жертвата с безброй излишни изстрели. Човек, преминал през мелницата на специалните части, не би възприел такъв стил. Тези мъже бяха научили сериозни уроци — от учебното стрелбище до джунглите на Борнео и бойните полета на Ирак и Афганистан — и едва ли можеха да ги забравят лесно. Дарси беше готова да се обзаложи, че Бен Хоуп инстинктивно би избрал, както миеше зъбите си или връзваше обувките си, заглушен 9-милиметров автоматичен инфразвуков пистолет. Дискретно и елегантно. Без излишен шум, без риска да се изправи срещу трима само с шест патрона в барабана.
И все пак, мислеше си тя, и най-опитният може да излезе от релси. От друга страна обаче, онзи, който й се изплъзна предната нощ, нямаше вид на безумец.
Телефонът в джоба й иззвъня. Носеше два — служебен и личен, който използваше рядко. Сега звънеше личният й телефон. Зачуди се кой ли може да й се обажда.
— Дарси Кейн.
Мълчание.
— Кой е?
Мълчание. Чуваше се само тежко дишане.
— Тогава върви по дяволите! — извика тя и прекъсна връзката.
Провери от кой номер е обаждането. Беше скрит. Все още се мръщеше, когато се появи Буитони.
— Видях достатъчно — каза му тя. — Заведи ме в управлението.
След час седяха в кабинета на Роберто Ларио в управлението на карабинерите. Не й беше до обяд. Кафето от кафенето в сградата беше много силно и й се отрази добре.
Както можеше да се очаква, записите от камерите в дома на Тасони все още не се бяха появили. Нито пък имаше следа от Бен Хоуп. Сякаш се беше изпарил.