![Кърваво наказание [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/3/krvavo-nakazanie-bg-download.jpg)
Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
„Тия се шегуват с мен — каза си той. — Дори не попитаха «Кой е?». Не са ли чували за вълната от престъпност, заливаща града?“
Присви юмруци, когато вратата се отвори изцяло.
79.
Десетина минути по-късно излязох от кухнята и видях, че партито на семейство Бланшет се вихреше с пълна сила. Кметът танцуваше техно с пищната съпруга на някоя от видните личности. Тя се смееше в захлас и тръскаше глава като някоя хиена. Всички около тях се държаха по-скоро като тийнейджъри с подрезгавяли от крещенето гласове, а не като достойни възрастни, каквито несъмнено бяха, когато си изпълняваха ежедневните професионални задължения.
Разменихме си озадачени погледи с един от полицаите от Център-север, който работеше под прикритие като келнер.
— Мисля, че едно парти не струва, ако някой в костюм на птица не започне да се прави на диджей пред картина на Полък — осведоми ме той.
В този момент един глас заговори от слушалката в ухото ми.
— Майк? Хм, можеш ли да дойдеш тук? — Прозвуча като Джейкъбс, един от детективите от полицейското управление Център-север.
— Къде е това „тук“?
— В кухнята.
— Какво не е наред?
— Хм, просто трябва да дойдеш, става ли? Ще ти го покажа, като се довлечеш. Това е.
„Сега пък какво?“, замислих се, като се насочих обратно към кухнята на Бланшет. Джейкъбс звучеше странно, дори тревожно. Е, нещата досега се развиваха толкова спокойно, че може би беше крайно време нещо да се обърка.
Забързах към кухнята.
И се вцепених.
Джейкъбс беше до задната врата, надвесен над някакъв младеж, проснат върху пода. Познах го — беше друг детектив, Дженели, от Деветнадесети участък.
— О, боже мой! — ахнах аз и закрачих към него. — Какво, по дяволите, се е случило с него? — Дали някой го бе ударил? Или нашият стрелец най-после се бе появил?
Дженели се опита да надигне олюляващата си се глава, но отново я стовари на пода.
— Той е добре — увери ме Джейкъбс. — На тъпия новак му доскучало край басейна и започнал да се надпива с бира с две студентки от гостите. В резултат едната от тях дойде да ми каже, че бил припаднал. Съжалявам, че те обезпокоих, Майк, но не знаех какво друго да сторя. Ще го уволнят, ако не го измъкнем оттук, преди кметът да го е видял.
— Както него, така и мен — додадох и хванах ръката на Дженели. — Отвори задната врата и повикай товарния асансьор, преди някой да ни е видял.
80.
Когато чу звънеца на задната врата, Мери Катрин тъкмо изтриваше ръцете си в кърпата за бърсане на чинии. Помисли, че е някой доставчик, пуснат от портиера долу, което често се случваше. Никой не можеше да се промъкне в сградата, без да мине покрай него.
Но кърпата й падна на пода, като видя мъжа, застанал там. Погледът й първо се насочи към окървавената му ръка, а после веднага прескочи към двата дяволски страховито изглеждащи пистолета, кои го държеше в ръцете си. Накрая се закова върху широката усмивка, озарила лицето му.
— Резиденцията на фамилия Бенет, предполагам — изрече той, като притисна срязаното черно дуло на единия от двата си автоматични пистолета към челото й. Кръв капеше от китката му, само на сантиметри от смаяните й очи.
О, господи, помисли си младата жена, докато се опитваше да остане спокойна. Какво да направи? Да закрещи? Но това можеше да го ядоса. Пък и кой щеше да я чуе? Мили боже, той е тук, а най-лошото е, че и всички деца са у дома!
Все още усмихнат, мъжът пъхна зловещото оръжие под сакото си.
— Няма ли да ме поканиш? — попита я.
Тя неохотно отстъпи назад. И без това нищо друго не можеше да направи.
Като забеляза Шона и Криси край кухненския плот, той наведе и втория си пистолет, за да го прикрие зад сакото. Мери Катрин благодари мислено на бога поне за тази милост. Децата наблюдаваха новодошлия с умерено любопитство. На тяхната възраст внезапната поява на някой непознат беше само едно от хилядите други мистериозни неща. Заради грипа повечето от хлапетата на семейство Бенет си стояха у дома и не ходеха на училище, което бе объркало разписанието им за лягане.
— Хей, кой си ти? — заговори го Криси, като се плъзна от стола си и се запъти към новодошлия.
Мери Катрин преглътна, като едва се сдържаше да не прекоси кухнята и да грабне детето. Но вместо това пристъпи напред, за да пресече пътя на Криси, като я улови за ръката.