![Кърваво наказание [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/3/krvavo-nakazanie-bg-download.jpg)
Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
— Познаваме се с баща ти — обясни мъжът.
— Аз пък съм Криси. И ти ли си полицай? Защо ти тече кръв от ръката? И какво е онова отзад?
— Накарай я да млъкне — каза Учителя тихо на Мери Катрин. — Изнервят ме дрънканици от сорта: „Защо небето е синьо?“.
— Идете да гледате филма, момичета — нареди им тя.
— Но нали ни каза, че „Хари Потър“ бил прекалено страшен — обади се Шона и я изгледа смутено.
— Този път може да не е, Шона. Просто върви. Веднага.
Двете момичета се изнизаха навън, най-после подплашени повече от необичайно суровия тон на гувернантката им, отколкото от непознатия мъж.
Той взе парче от моркова върху дъската за рязане и отхапа от него.
— А сега се обади по телефона и кажи на Майк, че трябва спешно да се прибере у дома — заповяда на Мери Катрин, докато дъвчеше. — Няма да излъжеш, ако кажеш, че има спешен случай в семейството.
81.
— Добре, млади човече, настъпи денят на Страшния съд — каза Шеймъс и вкара Еди през външната врата.
Тогава някой от другата страна на вратата я дръпна толкова силно, че топката на бравата се изплъзна от ръката му.
Преливащ от възмущение, Шеймъс заговори:
— Е, няма що, чудесно посрещане…
Не довърши, като чу силно изщракване до ухото си. Извърна се наляво и видя пистолет, при това доста голям. Някакъв висок рус мъж го бе притиснал към слепоочието му.
— Още едно хлапе? — удиви се непознатият, като огледа Еди. — Какво е това тук? Да не е дневна занималня? Че и свещеник? Е, ако и на това му викат нормален живот… Сега разбирам защо Майк Бенет се натиска да взема извънредни часове. Ако трябваше да живея в тази лудница, и аз щях да работя по двайсет и четири часа.
Стомахът на Шеймъс се сви, той инстинктивно проумя какво става. Това беше серийният убиец, когото Майк се опитваше да залови. Сигурно е взел Майк на прицел. Наистина беше изкукал.
„Може би ще успея да успокоя нападателя“, помисли си Шеймъс. Да прояви добронамерена загриженост на наставник и съветник. В края на краищата нали това му беше работата.
— Виждам, че си объркан, сине мой — заговори той, когато нападателят го поведе към всекидневната. — Има начин нещата да се оправят и аз мога да ти помогна. Да сваля бремето от плещите ти, като си признаеш греховете. Никога не е късно за това.
— Само че има един малък проблем, изкуфял глупако: няма Бог. Затова съм склонен да върша безчет грехове.
„Изкуфял ли?“, гневно си помисли Шеймъс.
— Добре тогава — продължи той, без да обръща внимание на пистолета, като се извърна, за да погледне убиеца в очите. — Щастлив съм да ти съобщя, че си се запътил право към ада, където ти е мястото.
Децата ахнаха.
— Погледни ги, отче. Убиването на деца не е забранено от моята религия, както и на свещеници впрочем.
— За теб съм монсеньор, задник — ядосано процеди Шеймъс, като продължаваше да го гледа гневно, сякаш двамата ги очакваше петнайсетрундов боксов мач.
Но след тези думи Шеймъс млъкна. И колкото и да бе срамно, длъжен бе да признае, че убиецът имаше право. Наистина се държеше като стар глупак. Преди всичко трябваше да обуздае гнева си и да се погрижи за тези деца.
Психопатът се ухили.
— Оценявам смелостта ти, старче, но ако изръсиш още нещо такова, ще си прочетеш среднощната литургия пред седефените порти на рая заедно със свети Петър.
Внезапно Фиона, застанала най-близо от скупчилите се настрани деца, простена мъчително и повърна. Когато разбра какво става, убиецът отскочи назад. Но не беше достатъчно бърз, за да избегне плисналата струя върху обувките си.
Добро момиче, помисли си Шеймъс.
Мъжът сгърчи лице от отвращение, докато се опитваше да изтръска мръсотията. После се озърна смутено, като забеляза, че Джейн записваше трескаво цялата сцена в тетрадката си.
— Ама и вие сте едни сбърканяци — промърмори той. — Бенет трябва да ми благодари, когато го отърва от нещастието му.
82.
След като се погрижих за уреждането на „инцидента“ с Дженели, ми се обади Мери Катрин. Каза, че Джейн била много зле, сериозно болна, с температура тридесет и девет градуса и непрекъснато повръщала. Мери се колебаеше дали да я отведе в спешното отделение на болницата. Не мога ли веднага да се прибера у дома?