Кърваво наказание [bg]

Студена, разтърсваща тръпка отново пробяга по тялото му. Дишането му се накъса. Единствено с огромното усилие на волята продължи да крачи спокойно напред, теглейки кученцето за каишката, все едно всеки ден вършеше само това.

Какъв би бил правилният отговор на тяхното предизвикателство? Да стреля? Да бяга? Може би това е последният му шанс и още начаса трябваше да се разправи с Бланшет. Да притича през улицата и да нахлуе със залп във фоайето.

Стисна здраво студената дръжка на автоматичния пистолет под лявото си рамо и свали предпазителя. Каквото и да се случеше след малко, нямаше да умре само той. Проклети ченгета. Защо не си мируват кротко, бездействайки, само за още десетина минути!

Позволи си един бърз поглед назад. Не се втурнаха след него. Започна да диша по-спокойно. Господи, наистина имаше късмет.

След още две преки на север Учителя рязко зави наляво и се скри в Сентръл Парк. Кученцето започна да джафка, с което още повече опъна нервите му, докато се отдалечаваше по тъмната алея.

Успокой се, каза си той. Беше в безопасност. Това тук не беше като пред хотел „Пиер“, където полицейската кола съвсем ясно се виждаше. Очевидната липса на охрана — въпреки провеждането на толкова шумно събитие вътре, би трябвало да му подскаже, че нещо не е наред! Тези кучи синове са му заложили капан. Несъмнено замислен от онзи задник Майк Бенет. Копелето някак си бе отгатнало плана на Учителя.

Но Учителя още навремето беше изчел доста книги по военна стратегия. „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ, „Ръкопис за петте стъпала“ от Миямото Мусаши, „Владетелят“ от Макиавели. Съветите на всички тези велики стратези по същество се свеждаха до нещо просто, макар и не съвсем. Отгатни какво си мисли противникът за следващия ти ход и направи нещо съвсем различно. Измамата е изкуството на войната.