![Кърваво наказание [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/3/krvavo-nakazanie-bg-download.jpg)
Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
73.
Час и четиридесет и пет минути по-късно Учителя стоеше пред тройното огледало в цял ръст в ателието на Барни.
— Харесва ли джентълменът това, което вижда? — попита продавачът.
Тъмносиният кашмирен костюм, който Учителя сега пробваше, беше на Джанлука Изая. Това му обясни този мазник с любвеобилен, дори благоговеен тон, като светец, произнасяш името божие. Копринената риза бе от „Батистони“, а обувките — с марката на „Бетанин и Вентури“.
Трябваше да признае, че изглеждаше дяволски добре, приветлив като Джеймс Бонд. Също като последния актьор, избран за тази роля, включително и новата му руса коса, благодарение на умелото подстригване и боядисване.
— Джентълменът харесва това, което вижда — изрече Учителя накрая и се усмихна доволно. — Каква е сметката този път?
Шивачът, избран за пробата, въведе някакви цифри в касовия апарат.
— Осем хиляди осемстотин двадесет и шест — съобщи той след минута. — Сумата включва и чорапите.
О, да, включително и чорапите за триста долара. Каква сделка.
— Ако аксесоарите ви се струват прекалено скъпи, мога да ви покажа нещо друго — предложи продавачът, но не успя да прикрие снизходителната нотка в гласа си.
С периферното си зрение Учителя забеляза, че безукорно облеченият дребен задник имаше нахалството да го изгледа с лека надменност.
Тези продавачи от лъскавите магазини май никога нямаше да се научат как точно се ухажват клиенти. „Кога точно за последен път ти си продал костюм за четирицифрена сума?“, искаше му се да попита дръгливия боклук. Като толкова много други, и този тук си просеше да му пуснеш един куршум в празното пространство между ушите му.
Учителя пое дълбоко дъх, за да се успокои. „По-кротко — каза си той. — Точно така. Добро момче. Нямаш време за глупави изцепки. Толкова си близо вече до постигането на крайната цел, до окончателното подреждане на играта“.
— Ще го взема — обяви той и се пресегна към чантата си „Луи Вюитон“.
Пръстите му напипаха стоманената дръжка на един от двата му автоматични пистолета „Интратек Тек-9“, заредени с пълнители с по петдесет патрона. Те чакаха там, сгушени под меката напа като предани другари, на тях винаги можеше да се разчита.
Подмина ги, макар и подчертано неохотно, като вместо тях измъкна чековата си книжка и кредитната си карта „Американ Експрес“.
— Дори и чорапите — додаде накрая.
74.
— Та как беше името на това сладко кученце? — попита го с невъзможен акцент таксиджията с ориенталски тюрбан на главата, докато изтегли колата си пред музея „Метрополитън“.
— Последният щрих — отвърна Учителя. Плати на шофьора и издърпа платинената малтийска болонка от колата.
Купи кученцето от един бутик за домашни любимци по пътя насам. Щеше да бъде неговият пропуск, докато обикаляше сградата, в която живееше семейство Бланшет, за да разузнае обстановката. Един изключително изискано облечен господин, разхождащ толкова дребно кученце в Горен Ийст Сайд, щеше да изглежда шик, съвсем на място.
Учителя се насочи към Пето авеню, откъм парка, докато изнервеното животинче бясно опъваше каишката си. След още една пресечка в южна посока той спря и огледа оживлението пред сградата на Бланшет. В няколко редици бяха паркирани бентлита и лимузини. Портиери и други лакеи притичваха забързано напред-назад, докато дамите с обувки на високи токчета и придружаващите ги господа излизаха от автомобилите, за да се струпат отпред.
Нещо му се стори странно. Очакваше допълнителни мерки за сигурност, но не видя никой, освен портиерите. Е, така беше още по-добре. Устните му се изкривиха в усмивка. Съдбата продължаваше да бди над него. Беше на финалната права, готов победител.
Планът му беше да влезе чрез поканата, с която се бе сдобил. Ако го спрат и поискат да го претърсят, просто ще измъкне двата си автоматични пистолета „Тек-9“, които в момента висяха в кобурите под мишниците му, и ще започне да коси всички наоколо. Ще си проправи път до асансьора със стрелба. Ще се качи горе и ще помете всеки, който се озове между него и двамата Бланшет.
Всъщност се надяваше още от входа да се натъкне на някаква съпротива. Тогава Бланшет щяха да го чуят и така щеше да има върху какво да се позамислят, докато той приближаваше с огън към тях.
Точно когато се настройваше за нападението, мина покрай един микробус, паркиран на отсрещната страна на улицата, и чу характерен звук — някакво странно пращене. Радиостанция, веднага се досети той. Вътре в някакъв ван на фирма за кетъринг! Явно ченгетата все пак му бяха заложили капан.