![Черният манастир [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/1/cherniyat-manastir-bg-download.jpg)
Черният манастир [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554451
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният манастир [bg]». Краткое содержание книги:
— Чудесна идея. — Той даде знак на келнера да донесе сметката. — Къде си отседнала?
— В цял Рим няма нищо свободно.
— Съжалявам да го чуя. Къде ти е багажът?
— В твоята стая.
Франк се усмихна.
— Как успя?
— Стига, Франк. Нали сме в Италия?!
— Откъде знаеше, че всичко ще е наред? — попита я той сериозно.
— Нямаше значение дали ще е наред. Тази нощ ще спим заедно.
Пърсел не възрази и й предложи:
— Хайде да извадим багажа ти.
— Искам да се разходя. Вечерта е прекрасна.
— Добре. — Той плати, докато Вивиан си обличаше палтото. Взеха асансьора до фоайето и излязоха в хладната нощ.
Пиковият час беше отминал и улиците започваха да стихват. По широката Виа деи Фори Империали се разхождаха хора. Коледните украси, доколкото ги имаше, бяха главно от религиозен характер и нямаше и следа от Дядо Коледа и неговите елени.
Вървяха хванати за ръка и наблюдаваха града и хората почти без да разговарят.
— Тъкмо това си представих, когато получих романтичното ти писмо — по някое време каза Вивиан.
— Не знаех как да ти пиша.
— Затова реши да ми напишеш нещо като прессъобщение. Ако не беше послеписът ти, още да съм в Женева.
— Знам.
— Е, не те обвинявам, че си ми се сърдил.
— И не бива.
— Знам, че не трябваше да заминавам по измислен повод. И съжалявам. Но не можех да те погледна… и да ти кажа…
— Остави това.
Тя стисна ръката му.
— Все си мислех… „Върви в манастир11, Вивиан. Върви и премисли всичко!“
— Добре. Да продължим напред. Avanti.
— Сега се чувствам пречистена.
— По-късно ще се погрижим за това.
Вивиан се засмя и го попита:
— Кое е най-романтичното място в Рим?
— Моята стая.
— Следващото най-романтично?
— Ще те заведа.
Заобиколиха паметника на Виктор Емануил и се заизкачваха по стълбището на Кампидолио към площада на древния Капитолийски хълм, където край музеите и конната статуя на Марк Аврелий се разхождаха десетки двойки, хванати за ръце.
Пърсел я заведе в края на площада, откъдето се разкриваше гледка към осветения с прожектори Форум и извисяващия се над руините му Палатин. В далечината се виждаше и Колизеят.
— Изумително — ахна Вивиан.
— Пак ще се върнем тук след Етиопия.
— Ще се върнем.
Спуснаха се по дългото стълбище и тръгнаха към хотела.
21.
Пърсел позвъни на Хенри в редакцията, за да му съобщи, че Вивиан е в Рим, макар да не уточни кога е пристигнала, нито къде е отседнала, а и Меркадо не попита. Ако го беше направил, Франк щеше да му отговори, че е в банята.
Хенри предложи да обядват в ресторант „Етиопия“, който според него щял да е подходящо място за срещата им. Въпреки че не смяташе така, Пърсел си записа адреса, близо до гара „Термини“. Меркадо също предложи с Вивиан да се срещнат там в 12:30, а Пърсел да дойде към един или още по-късно.
Това не допадна особено на Франк, но щеше да остави Вивиан да реши сама.
По-късно, когато излязоха на утринна разходка, й предаде разговора си с Хенри. Предполагаше, че Вивиан ще иска да се върне в хотела, за да смени за обеда с бившето си гадже дънките, пуловера и туристическите обувки с нещо по-официално, ала тя отказа.
— И така съм си добре, ако ти не възразяваш.
— Не възразявам. Срещата е в някакъв етиопски ресторант — каза Пърсел.
— Типично в стила на Хенри.
Беше топла и слънчева сутрин, събота преди Коледа, затова нямаше много трафик и градът изглеждаше в празнично настроение.
Минаха през Кампо деи Фиори и той си спомни съвета си към Джийн, което на свой ред го накара да се замисли как Хенри я беше пратил на масата му под измислен претекст. Хенри Меркадо, разбираше Франк, го биваше да манипулира и компрометира хората. Ала бе и джентълмен от старата школа и нямаше да спомене на Вивиан за Джийн. Освен ако не смяташе, че така ще постигне конкретна цел.
Продължиха към фонтана Треви, намислиха си желания и хвърлиха през рамо монети във водата, което според традицията гарантираше, че някой ден ще се завърнат в Рим.
В 11:30 Пърсел предложи да се насочат към „Етиопия“. Пътят им минаваше покрай „Термини“, римската централна гара, около която се намираше единственият голям квартал с чернокожо население в столицата, обитаван главно от емигранти от бившите италиански колонии Етиопия, Еритрея и Сомалия. Районът гъмжеше от африкански улични търговци, чиито туземни стоки бяха наредени върху одеяла на земята.
11
„Хамлет“ 3:1. — Превод Валери Петров. — Б.пр.