Черният манастир [bg]

— Кажи му, че искаме само да видим картата, на която е посочен черният манастир — предложи Франк.

Отнякъде се появиха още двама монаси и дискусията продължи. Накрая Меркадо се обърна към по-младия си колега.

— Отказват да ни пуснат. Налага се пак да мина по същите канали.

— Опитай друг канал.

— Добре, да си вървим. Ще уредя въпроса.

Излязоха от Етиопския колеж и тръгнаха по алеята в парка.

— Какво стана всъщност? — попита Пърсел.

— Не съм сигурен.

— От кого поиска разрешение?

— Разговарях с един представител на папата. Светият отец се смята за личен закрилник на колежа — поясни Меркадо.

— Явно нямат нужда от външна закрила.

Хенри не отговори.

— И какво му каза на тоя представител на папата?

— Истината, естествено. Че наскоро съм се завърнал от Етиопия и искам да направя проучване за поредица статии за Коптската и Католическата църква в следреволюционна Етиопия, които ще публикувам в нашия вестник.

— Което е вярно, но не е цялата истина.

Меркадо отново премълча и двамата продължиха обратно към Ватиканската библиотека или, надяваше се Пърсел, към „Л’Осерваторе Романо“. Или пък още по-добре, към ресторанта.

— Предполагам, че не си споменал черния манастир — рече Франк.

— Не стана дума за него.

Пърсел се замисли за този инцидент. Ако Хенри наистина действаше в съучастие с някого или с някаква група във Ватикана, които искаха той да замине да търси Светия Граал, трябва да имаше друга група, която се противопоставяше на неговото заминаване. А може би Хенри Меркадо просто работеше за „Л’Осерваторе Романо“ и на Франк му се привиждаха съзаклятия там, където всъщност имаше само бюрократични недоглеждания или недоразумения. Не можеше да е сигурен, но все някога, в Рим или Етиопия, щеше да разбере какво е намислил Хенри — ако изобщо беше намислил нещо.