Време на промени [A Time of Changes - bg]

— Използваш ли често това нещо? — запита ме.

— Единадесет пъти досега.

— Единадесет… но защо, Кинал?

— За да опозная душата на този човек, като я смесвам с други.

Ноим избухна във внезапен смях, който приличаше на хъркане.

— Душеразголване, Кинал?

— Човек се захваща с какви ли не странни начинания, когато отмине младостта.

— И с кой играеш тази игра?

— Имената им нямат значение — отвърнах аз. — И никой няма да ги узнае. Хора от Манеран, търсачи на нови усещания, които не се страхуват от рисковете.

— Лоймел?

Сега бе мой ред да се изсмея.

— Никога! Тя не знае нищо за това.

— Може би Халум?

Поклатих глава.

— Този човек би искал да има подобна смелост. Но до този момент крие всичко от нея. Той се страхува, че Халум е твърде крехка за подобно изпитание. Печално е, не мислиш ли Ноим, че подобно вълнуващо откритие трябва да се пази в тайна от вречената сестра?

— И от вречения брат също — отбеляза той.

— Ти щеше да научиш, когато му дойде времето. Дори щеше да ти бъде предложена възможността да опиташ.

Очите му блеснаха.

— Мислиш ли, че аз щях да приема?

Преднамерено неприличното изражение предизвика само лека усмивка в мен.

— Този човек се надяваше, че неговият вречен брат ще се съгласи да го следва навсякъде. В този момент, лекарството е само повод за свада по между ни. Но този човек е посещавал места, които ти не си и сънувал. Разбираш ли, Ноим?

И Ноим разбра. В него се пробуди изкушението, той стоеше на самия ръб на бездната, прехапал нерешително устни и всички мисли, които го вълнуваха ми бяха познати, сякаш вече бяхме споделили лекарството. Тревожеше се за мен, защото знаеше, че съм отвърнал лице от Завета и съвсем скоро мога да бъда изложен на духовни и материални неблагополучия. От друга страна го разяждаше любопитството, мисълта, че подобно свързване с вречен брат не е чак такъв грях. В очите му блесна и искрицата на ревността, че съм познал един свят, непознат за него и в това се уверих по-късно, когато душата на Ноим се разкри пред мен.