Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
— И тогава?
— Щом това стане, аз веднага ще тръгна на път. Накъдето и да водят следите, искам да съм там бързо и първи.
— От мен ще имаш цялата подкрепа, която ти е необходима — обеща Чипингъм.
Партридж се разсмя и огледа всички около масата.
— Запомнете това, което току-що чухте.
— Разбира се. И ще ти го напомняме, Лес, ако се наложи.
— Няма да има нужда — поклати глава председателят.
Докато разговорът продължаваше, Рита се направи, че търси нещо в чантата си, за да надраска няколко думи на късче хартия. После го пъхна дискретно в ръката на Чипингъм под масата.
Той почака, докато вниманието на останалите се отклони от него, и прочете бележката. „Лес, люби ми се. Искаш ли да си тръгваме?“
15
Отидоха в апартамента на Рита на 77-а улица, запад, съвсем наблизо с такси. Чипингъм живееше по-далеч от центъра, на Осемдесет и някоя улица. Докато траеше разводът му със Стася, се бе преместил в този малък, евтин за Ню Йорк апартамент, който никак не му допадаше. Тъгуваше по удобния просторен апартамент на Сътън Плейс, който бе обитавал през десетгодишното си съжителство със Стася. Но вече нямаше достъп дотам, което бе заслуга на нейните адвокати.
Но сега двамата с Рита искаха да се усамотят колкото може по-близо. Нетърпеливите им ръце не стояха мирно още в таксито. Но по едно време той й каза:
— Ако продължаваш, ще изригна като Везувий и после вулканът може да заспи за цели месеци.
— Хайде де! Ти ли? — разсмя се тя, но все пак го послуша.
По пътя Лес накара шофьора да спре на един вестникарски павилион и купи сутрешните неделни издания на „Ню Йорк Таймс“, „Дейли Нюз“ и „Вашингтон Пост“.
— Сега поне знам, че предпочиташ пресата пред мен — отбеляза Рита. — Дано само не смяташ да ги изчетеш всичките преди…
— О, не! След това — увери я той. — Много по-късно.
Още докато говореше, Чипингъм се запита дали изобщо ще порасне някога по отношение на жените. Сигурен беше, че това няма да стане, докато не намалее интересът му към тях. Знаеше, че много мъже биха му завидели за това, още повече, че в навечерието на петдесетия си рожден ден се чувстваше не по-зле, отколкото на два пъти по-малко години. Но от друга страна, неизтощимото му либидо взимаше и своята висока дан. Колкото и да желаеше Рита в този момент, а и винаги, колкото и голямо удоволствие да изживяваха двамата, той много добре знаеше, че след час-два щеше да се запита: „Заслужаваше ли си?“ Често си задаваше въпроса дали сексуалните му похождения компенсираха загубата на съпругата, на която искрено държеше, а и всичките рискове за кариерата му, напомнени му така безцеремонно от Маргот Лойд-Мейсън на неотдавнашната им среща в „Стоунхендж“.
И защо го правеше? Защото никога не можеше да устои на изкушението от нова плътска наслада, а ритъмът на работа в телевизията бе благодатен в това отношение. Неустоим бе и трепетът на гонитбата, която никога не го изморяваше, а след това — проникването в друго човешко същество и физическото удовлетворение от споделеното отдаване и получаване.
Рита разсъждаваше по-простичко върху любовните си връзки. Не се бе омъжила, тъй като не бе срещнала мъжа, с когото да пожелае да се свърже завинаги. Сегашната й връзка с Лес също нямаше бъдеще. Достатъчно отдавна го познаваше и го наблюдаваше, за да си дава сметка, че той не е способен на вярност. Лес сменяше жените така, както другите мъже сменят бельото си. Привличаше я тялото му — висок, добре сложен, надарен с мъжественост, поради което сексуалното преживяване с него бе еуфорично, радостно, божествено. Предвкусваше го и сега, докато Лес плащаше на таксито, спряло пред нейното жилище.
Едва бе успяла да заключи входната врата, и той вече я целуваше. Без да губи време, тя се отправи към спалнята и Лес я последва, събличайки по пътя сакото си, хвърляйки вратовръзката, разкопчавайки ризата.
Спалнята бе точно в стила на Рита — спретната, но непретенциозна и уютна, в пастелни тонове и с много възглавници за удобство. Тя сгъна набързо покривката на леглото и я метна на близкото кресло. Нетърпеливо захвърляше дрехите си на всички посоки, сякаш инстинктивно се освобождаваше от всякакви задръжки. След всяка свалена част от облеклото си се усмихваше на Лес, а той я наблюдаваше с възхищение, докато смъкваше слипа си, запращайки го при нейните гащета и сутиен.
Брюнетка по рождение, Рита боядисваше косата си още щом започна тридесетте, когато се бяха появили първите сиви ивички. Но след като смени работата си и престана да се явява на екрана, тя остави природата да каже своето и сега косата й представляваше очарователна смесица от тъмнокафяво и сребристо. Зрелостта се бе отразила и на фигурата й, добавяйки още около пет килограма към стройното й тяло, някога не повече от шейсет.