Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
— Имах един план за откриване на мястото, където може би са се криели похитителите, мистър Слоун, макар че те вероятно вече са офейкали.
— Каква полза ще имаме в такъв случай, дори и да го намерим? — попита Чипингъм.
— Няма значение. Искам да чуя тази идея — нетърпеливо каза Слоун.
— Следите остават, мистър Чипингъм — обърна се Купър най-напред към директора. — Хората винаги оставят след себе си нещо, което показва какви са, откъде идват, а може би и къде отиват. — И той повтори по-накратко предложението, което бе направил сутринта пред Партридж и Рита. — Е, наистина шансовете ни не са големи, но все пак…
— Аз бих ги нарекъл никакви — намръщено изкоментира Чипингъм. — И колко хора ще ни трябват за такава операция?
— Опитах се да изчисля — притече се Рита в защита на Теди Купър. — В района, за който става дума, има приблизително сто и шейсет вестника, ежедневници и седмичници. В библиотеките се пазят стари броеве на не повече от пет-шест от тях, така че за останалите трябва да се ходи по редакциите и да се рови из папките. А изчитането на обявите в броевете три месеца назад, както и воденето на записки, е колосален труд. Но щом ще ни бъде от полза, трябва да се направи колкото може по-бързо.
— Някой ще ми каже ли все пак колко души ще са нужни за всичко това? — Чипингъм вече почти нервничеше.
— По моя преценка около шейсет — уточни Рита. — А ще трябва и някой да ги ръководи.
Сега Чипингъм се обърна направи към Партридж:
— Хари, сериозно ли смяташ, че е разумно? — А тонът му казваше: „Не би могъл да си толкова побъркан!“
— Да, Лес, смятам и го препоръчвам. Според мен трябва да опитаме всичко. Особено след като засега няма по-добра идея.
— Хари, боя се, че ще наложа вето върху подобно безсмислено начинание. Просто не си заслужава.
— Като казваш, че не си заслужава — започна Крофърд Слоун с вледеняващ глас, — нямаш ли предвид икономическата страна на въпроса?
— Е, тя винаги има значение, но в случая това съвпада и с моето мнение. Идеята просто не ми харесва.
— Защото може би имаш по-добра?
— Засега не.
— Тогава ще ти задам един въпрос, но искам да ми отговориш съвсем откровено. Маргот Лойд-Мейсън ли наложи мораториум върху разходите, свързани с нашата дейност около това отвличане?
Чипингъм се смути.
— Ние само обсъждахме бюджета. — И добави малко припряно: — Може ли да поговорим с теб насаме?
— Не! — почти изрева водещият и скочи на крака, вперил разлютен поглед в Лес Чипингъм. — Нищо насаме за оная безсърдечна кучка! Отговори на въпроса ми пред всички: има ли мораториум?
— Почти няма. Само че трябва да телефонирам в „Стоунхендж“ за всеки по-значителен разход.
— Аз пък още тази вечер ще свикам тук пресконференция — изправи се Слоун разярен. — За да кажа на целия свят, че докато моето семейство е някъде из ада, тази богата телевизионна компания гъмжи от счетоводители, които ровят из бюджета и се скъпят за пенита.
Норман Йейгър също се изправи, за да изрази своя протест по най-кроткия начин.
— Съгласен съм с Хари да опитаме по плана на Теди Купър.
— И аз — подкрепи го Карл Оуънс.
— Присъединявам се към вас — каза Айрис Евърли.
— Аз също смятам да го направя — колебливо се обади Рита, проявявайки разбиране и към Чипингъм.
— Окей, окей… Защо е тази истерия? Връщам си думите назад, Кроф. Сигурно не съм прав. Да действаме тогава.
Чипингъм разбра, че не е дооценил положението, че и в двата случая той ще е губещият, и мислено изпсува Маргот. Реши да не иска от нея разрешение, защото от самото начало знаеше как ще му отговори. Ще подпише сметката и ще поеме отговорността.
— Още тази вечер ще телефонирам на чичо Артър и ще го помоля да дойде още утре, за да се заеме с набирането на кадри.
— Чудесно! — искрено се зарадва Слоун.
— Кой е пък тоя чичо Артър? — тихичко попита Теди Купър седящия да него Йейгър.
— Не познаваш чичо Артър? — загадъчно се покашля Йейгър. — В такъв случай утре, приятелю, те чака голямо преживяване.
— Аз черпя — обяви Чипингъм, като се настаниха плътно един до друг на двойно повече столове, отколкото се побираха около масата в „Сфуци“, ресторант с бар близо до центъра „Линкълн“. Заведението в псевдоромански стил бе посещавано най-често от работещи в телевизията, но препълнено дори в събота вечер.
Решил, че питиетата ще заличат обидите, Чипингъм се обърна към Хари Партридж:
— Хари, знам че обикновено работиш по интуиция. Какво ти подсказва тя в този случай?
— Съвпада с предчувствието на Теди, че нашите птички са излетели от гнездото си. Но моят инстинкт ми казва и друго. Че сме близо до някакъв важен развой, който ще дойде или в резултат на нашите действия, или от хода на самите събития. И тогава ще узнаем кои са похитителите и къде се намират.